Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза. Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни доц. Росен Калпачки от УС на Българското дружество по инсулт.
Това е част от предложението за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт, представен на пресконференция от ръководството на Българското дружество по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Той бе предложен на приключилия преди дни Първи конгрес по инсулт, ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.
Според целите, заложени в него до 2030 г.:
90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;
Нивото на инравенознататромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;
95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него.
Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.
Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.
В България трябва да бъде създаден Национален регистър на пациентите с инсулт, каза д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството. В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуацияи да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден. Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването - последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и много други.
На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи. Тя отбеляза, че инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.
Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Така семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки. Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.
Разпознаването на симптомите на инсулта е едно от най-важните неща, които трябва всеки да знае, каза доц. Калпачки. Това са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапно изтръпване на ръката.
Асоциацията за инсулт и афазия стартира инициативата си „Пътека на Знанието“. Домакин на събитието бе 78 СУ „Христо Смирненски“ – гр. Банкя. Доброволци на Български червен кръст символично преведоха по пътеката ученици от 9 до 11 клас на училището, за да им помогнат при разпознаването на симптомите на инсулта.
Повече чуйте в звуковия файл.
