6
Албанският писател, преводач и общественик Милена Селими, която от месец юни 2023 г. е представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, произхожда от семейство на българка и албанец. От 1964 година майка й, Янка Селими, родом от гр. Добрич (Североизточна България), популяризира българския език в Албания като преводач в българската секция на Радио Тирана, в различни албански институции и като преподавател в Тиранския университет. Бащата на Милена, хореографът Скъндер Селими, е основоположник на албанската балетна школа, автор на учебна литература по хореография и история на балета, както и на монографии върху албанските народни танци.
Самата Милена, след като завършва албанска филология в Тирана през 1991 г., започва работа като журналист и сценарист на детски програми в албанската радио и телевизия. През 90-те години на ХХ в. завършва и магистърска степен по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което работи като редактор, продуцент, главен редактор и изпълнителен директор в Радио Тирана. Била е главен редактор на някои от най-четените вестници и списания в Албания, а също - кореспондент на BBC. В периода 2013-2015 г. е старши съветник по медийна комуникация в Министерството на културата на Албания, а от 2019 г. е изпълнителен директор на Центъра за откритост и диалог в Тирана. Радиото обаче има специално място:
“Радиото е в сърцето ми. Винаги, когато имам възможност, правя неща и за радиото. С преводите започнах като студент в Тирана. За да запозная моите колеги албанци с литература от България, аз им превеждах разкази на Елин Пелин. Професионално започнах работа като преводач през 2010г. Помогна ми мрежата “Традуки”, която дава възможност на хората от Балканите и от Източна Европа да се опознаят чрез литературата. От тогава до сега съм превела автори от България, Сърбия, Северна Македония, Хърватия. Много близък до сърцето ми е Георги Господинов. Аз съм преводачът на неговата книга “Физика на тъгата”, а сега ще се захвана и с “Времеубежище”. Майка ми е преводач на неговия “Естествен роман”. От Алек Попов съм превела “Мисия Лондон”, от Милен Русков - “Възвишение”, а най-трудна ми беше книгата на Калин Терзийски “Има кой да ме обича”. В момента превеждам последния роман на професор Златимир Коларов (б.а. „По тънката повърхност на леда”)."
Расте интересът към българските автори в Албания – казва ни Милена Селими и обяснява как решава какво от българската литература да представи на албанските читатели:
“Всичко започва от момента, в който се запозная лично с автора. Познавам албански писатели, които по различни пътища са се запознали със съвременни български творци. Например, Стефан Чапалику е албанец, който наскоро имаше представяне в София. И, когато той или други колеги се върнат от международни срещи, аз разговарям с тях и те ми разказват как се развива литературата в България. Т.е. много е важно прякото впечатление от автора. Например, Георги Господинов е преведен в Албания още преди 10 години, а пък чак сега хората започват да се запознават с него. Разбира се, това е и благодарение на наградата “Букър”, защото подобни високи признания няма как да не влияят върху читателите. Хората, които са в литературните среди, имат интерес и към българската литература, но и в Албания, както навсякъде, имаме проблеми с четенето, с достигането на читатели и с издателствата, защото всичко стана много скъпо. Но има интерес.”
От съществено значение за познаването на културата на страната ни са връзките и достъпът до българска култура. По думите на българския застъпник в Комитета на националните малцинства, най-успешно това би станало чрез изграждането на наш културен център в Албания.
„България вече има подобни центрове в Македония, в Сърбия – също. Защо да няма и в Албания – пита се Милена Селими. - Центърът ще помогне много. За последно сме гледали българско театрално представление тук преди 6-7 години - една пиеса на Мира Добрева. Имаше и изяви на няколко танцови състава, но това не е достатъчно. На нас ни трябва пространство, в което да говорим за култура, да говорим за себе си и да представяме българските постижения. Видяхте как една световна награда направи от Георги Господинов търсен и признат автор по целия свят. От друга страна, заедно с представянето на неговата личност, до неговото име, винаги стои и това на родината му – България. Т.е. днес всички знаят, че той е част от българската култура.
Затова е важно и ние да имаме културен център. Важно е и за Албания, и за България и особено за българската общност. Когато виждаш внимание към себе си от държавата, от институциите й, това ти дава стимул да продължаваш да отстояваш своята култура. Българите тук обичат и Албания, и България. А и двете ни страни са в много добри отношения в момента. С новия посланик на България в Тирана сме в постоянен диалог и се надявам, че усилията ще продължат. Защото всичко това е от полза и за двете дни страни, а най-вече за българската общност”.
Наблюдавайки България от Албания, и Милена Селими, подобно на много други наши сънародници там, си задават въпроса колко от българите знаят за сънародниците си Албания. Отговорът й е: “Не знаят достатъчно”.
"Всъщност, от няколко години започна да се развива туризмът и все повече българи идват в Албания. Затова си мисля, че когато българите дойдат тук и се срещнат с Албания, ще помислят по-сериозно и за българската общност. Но към момента няма голям интерес. Не знам защо. Като че ли, албанците са малко по-свързани с България. Още през 1990 г. започна първата търговия с България. Но това е и въпрос на култура. Винаги съм била журналист по културни въпроси и продължавам да пиша статии по темата. Та, културата е това, което може да събира и обединява хората, и от една страна на границата, и от другата. Да се опознаем, това е много важно. Дори другият да има различно мнение от твоето, все пак трябва да се запознаем с него.”
Снимки: БНР - Кр.Мартинов и К.Бело, Фейсбук страница на Милена Селими
