Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

PISA 2022 – провалът е налице, какво правим

Снимка: БГНЕС

На 5 декември бяха обявени резултатите от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. с акцент върху математическите умения на 15-годишните. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици, което измерва не просто знанията по конкретни предмети, а уменията на учениците да ги използват в реални житейски ситуации.


За съжаление българските ученици са показали резултати не само по-ниски от средните за страните, обхванати от изследването, но и по-ниски от нашите от предишното, проведено през 2018 г. Спадът в постиженията на българските деветокласници е траен от 2015 г. насам.

Какво означава това за образователната ни система, за икономиката, гражданското общество и бъдещето на страната ни и как тенденцията може да се промени - с коментар по темата в рубриката "Всичко за образованието" участват Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация BASCO и Данаил Райков, учител по математика в 75 ОУ, кв. "Факултета", София.


Добромир Иванов: "Ние вярваме, че в следващите 3 до 12 месеца могат да се реализират почти всички реформи в образованието и не трябва да се говори просто за думата "реформи", която малко се изхаби в обществото ни. По-скоро е важно какво точно трябва да се промени. Какво мери PISA е важен въпрос, защото наистина не е идеята ние да сменим само едни тестове с други, само за да можем да си подобрим класацията там... То не може и да се случи, понеже, за да можем ние да се подобрим, ние трябва фундаментално да променим това, което всъщност искаме децата да научат… Това, което е важно, са четири компонента: важно е как ние избираме някой да бъде учител, т.е. кой е учителят, как той е подготвен, как той е подкрепен и също така какво е съдържанието, което преподава. Ние и по четирите критерия имаме фундаментални проблеми."

Данаил Райков: "Струва ми се, че пробойните в образователната ни система са на абсолютно всички възможни нива. За съжаление някак си има усещането у хората, че образователната система означава Министерство на образованието, училища, ученици. Всъщност тя включва много повече фактори и когато между тези институции, между училището, между различните министерства, разбира се не само МОН… по-скоро става въпрос за липса на комуникация, няма как в един момент да не стигнем дотам, че образователната система да изпуска отвсякъде… Една цялостна реформа по-скоро е необходима, а не на парче, както виждаме в момента. За съжаление политическата обстановка и постоянните сътресения не позволяват или поне няма воля за такава реформа. Но резултатите и след 3 години няма да са много по-различни. Промяната на такова голямо равнище и на такова голямо изследване отнемат много повече време. Има данни за държави, на които между 6 и 9 години всъщност отнема – това са два или три цикъла – да подобрят резултатите си на това изследване и затова аз съм съгласен, че това е изключително непопулярна работа, която трябва да бъде свършена и е крайно време да се поеме отговорност включително и на политическо, и на локално ниво, включително и от учителите, защото всички ние сме длъжници на тези деца."

Целия разговор чуйте в звуковия файл

Снимки: БГНЕС, Заедно в час, БТА
По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!