„На сайта на Столичната община всеки може да влезе и да види какви са показателите към съответния ден и час. Доколко те са надеждни, имайки предвид, че само 22 измервателни станции Столичната община притежава, а други 6 са собственост на НИМХ и съответно те се взимат за официални данни“, обясни Цолова.
По думите й, ако се обясни на столичани, че тази мярка е добра за здравето им, те ще я възприемат. Според нея е въпрос на подход как ще бъде поднесена информацията.
„Фокусът трябваше да се измести от това, че налагаме ограничаваща мярка, именно върху това, че чрез намаляване на вредните емисии във въздуха, нашето здраве ще бъде по-добро“, допълни Калина Цолова.
Данните на Центъра за изследване на демокрацията показват, че въглеродните емисии имат пряка връзка и с изменението на климата.
„Въглеродните емисии, които се излъчват от автомобилите са парников газ, който пряко влияе върху изменението на климата. Когато се ограничи неговото количество чрез ограничаване на движението на най-замърсяващите автомобили, това е една мярка за смекчаване на изменението на климата и в дълготрайна перспектива има положителни ефекти“, уточни Калина Цолова.
По думите й, когато към екологична група 1, се включат и следващите групи, класифицирани като замърсяващи въздуха, ефектът в годините напред ще е комулативен.
„Добрите практики от другите градове показват, че ефект има, когато зоната оперира 24/7 целогодишно. Такъв е примерът в Лондон, в Париж, в Рим. Трябва да си поставим по-амбициозни цели, за да бъде ефективно“, каза Калина Цолова.
Според нея е необходимо стриктно да се следи кои автомобили влизат в нискоемесионната зона и да се налагат глоби за нарушителите.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
