Актьорът и режисьор Мариус Куркински празнува 30 години от първия си моноспектакъл с новата си премиера "Нашенец" по текстове на Чудомир.
Той е човек, който твърди, че никога не е самотен, защото има много силен партньор до себе си в лицето на театъра. Смята професионалния си път за благословен, а вечната му битка е с рутината.
"Хубаво е да има много болка и страст и всеки път да трепериш дали ще се получи", казва Мариус.
Така е от първите му роли в детския театър "Щурче" до 13 моноспектакъла, филми, десетки участия в театрални постановки като режисьор и актьор и три музикални албума, за някои от които сам пише своите текстове.
Срещата с Мариус Куркински някак случайно се осъществява в едно много знаково място- къщата музей на Иван Вазов. В пълната тишина на музея, сред вещите на Вазов, разговорът за най-новия му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир е съвсем подходящ.
Мариус започва със спомените за първите си стъпки в театъра, които помни с абсолютна точност и в най-малки детайли. Говори за героите на Чудомир, които са толкова живи и истински, че просто го предизвикват да ги постави на сцена. Оказва се, че тази негова страст има дълга история, защото той мечтае да ги види като спектакъл още от 12-годишен.
Мариус разказва за 90-те години като за време на отчаяни опити за оцеляване на театъра. Тогава за актьорите и изкуството въобще няма пари. Няма и средства за голям екип и смели идеи, а по улиците се разхождат мутри.
Като нямаш друг избор, правиш театър сам от себе си, смята Куркински. И така се ражда моноспектакълът. Той е човекът, който е преминал през всичко с божията помощ и продължава да живее с благодарност.
Новият му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир можете да гледате на 16 март в зала 1 на НДК.
Чуйте интервюто в прикачения файл.
