От над 1 млрд. лв. заявени индексации за строителите са платени едва 251 млн., без да бъде ясна методиката на този избор защо и на кого е платено. За това информира в социалните мрежи депутатът от ПП-ДБ Йордан Иванов.
Пред БНР той поясни, че това касае не само МРРБ и АПИ, а касае всеки възложител по реда на Закона за обществените поръчки в България. Според него проблемът е много широк.
"През 2022 г. бяха приети поправки, които казват, че всеки изпълнител в сферата на строителството, при определени условия в методика на МС, може да му бъде индексиран съвсем законно договора, цените в него. Т.е. всеки изпълнител при определени условия може да получи повече пари за свършеното заради поскъпване на материалите", припомни Иванов в предаването "Преди всички". По думите му има разработена такава методика на Министерския съвет, която, според него, не е никак лоша. Проблемът не е в методиката, подчерта той и обясни:
"Проблемът е, че когато законодателят е въвел тази норма, въобще не е предвидил бюджетния риск, който се крие зад това. Само АПИ има да плаща милиард и повече индексации. Какво остава за останалите 20 министерства? Крие се сериозен бюджетен риск, защото характерът на нормата е - всеки трябва да получи, а не всеки може да получи. Крие се риск държавата да бъде осъдена".
По думите му когато няма достатъчно пари, няма въведено правило за това кой получава. Държавата не трябва да носи стопанския риск на предприемача за това, че може да му поскъпнат материалите, категоричен е депутатът.
За него е правилно договореностите за индексации да останат в рамките на отношенията в договора между възложителя и изпълнителя, но не да бъдат за всички.
Притесняват ме ситуационните политики, сподели Йордан Иванов. "За мен е най-добре да няма индексация", отбеляза той, като подчерта също, че ще съгласува с колегите си въпроса, преди да се стигне до законови промени.
От ДБ са притеснени от това, че между първо и второ четене в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет влизат промени в начина на индексиране на договорите. Иванов обясни:
"Те не са в духа, в който ние очакваме да разрешим този проблем, защото тези фирми, които не са получили - крие се сериозен риск да осъдят държавата. Това са милиарди. Поправките за индексациите са силно притеснителни. Променяме характера на нормата в закона от императивен в диспозитивен, т.е. ще се плащат индексации само тогава, когато има пари, в противен случай не се дължат и не е ясно как ще се разпределят. Второ - хем се крие корупционен риск, хем отваряме индексациите към инхаус договорите. Държавата има - няма пари ще дължи индексация по инхаус договорите за разлика от частните компании".
Според него спасението е едно - да няма индексация за всяка компания, а само в определени от закона случаи.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
