"Масовият българин не чете, а едно общество, което не чете, изпростява. Гледаме масови концерти на чалга певци. Имаме и чудесни театрални постановки, чудесни писатели, но колко хора достигат до тях.
Българинът четеше много. Четеше класика. Имаше и много добра литература. Той нямаше друга възможност да разбере какво става в света. Беше едно време, в което бяхме ограничени от голямата култура в света.
Почти половин век ни беше отнета възможността да разсъждаваме и да взимаме решения свободно. Не може лесно рефлексите ни да станат синхронни със световните и с европейските. Това са трудни процеси".
Извървяхме пътя от една пълна тоталитарна зависимост от властта до пълна свобода, в която могат да се навъдят всякакви чудовища, обобщи писателят.
Той прогнозира, че едва ли ще има край на спора за демонтажа на ПСА.
"Фанатичната русофилия е гибелна за българското обществено-политическо и духовно здраве. Този паметник символизираше, че ние сме смачкани, победени и поробени от тях. Той беше по-висок от Софийския университет. Нормалният българин посреща с радост факта, че този паметник ще бъде премахнат.
Трябва да бъде премахнат и Альоша в Пловдив, и в Русе има голям комплекс, Братската могила и толкова други неща. Българинът трябва да се освободи от своята чужда зависимост. Да осъзнае своите достойнства и да крепи самочувствието си върху тях".
Той обясни, че има разлика дали си в зависимост от изградени демокрации, или от тоталитарното робство.
Въпреки че не вярва в бързата промяна, за следващата година проф. Топалов си пожела българинът да започне да чете повече и да мисли, "но не с утвърдени модели на едно робско мислене, а да търси своите устои като един от най-старите народи в Европа.
"Трябва да стъпим на самочувствието си на древен, силен и културен народ и да не пропуснем шанса отново да бъдем такъв".
Цялото интервю на Веселина Миланова с проф. Кирил Топалов може да чуете в звуковия файл.
