В момента въпросът за използването на изкуствения интелект в медицината създава множество правни и етични предизвикателства. Мария Петрова, адвокат по медицинско право, споделя своята гледна точка в интервю за "Нашият ден", като подчертава как ИИ (изкуствен интелект) може да бъде полезен, но и как правната рамка все още не е адаптирана към тези технологични напредъци.
По нейните думи изкуственият интелект навлиза със сила в медицината и вече предоставя много приложения, които могат да подпомогнат както пациентите, така и лекарите. Откриването на болести по рентгенови снимки, анализирането на големи медицински данни за извличане на тенденции и дори консултации и диагностика с помощта на изкуствен интелект са само някои от примерите.
Въпреки тези възможности правните аспекти на използването на ИИ в медицината все още не са ясни и утвърдени. Както посочва в предаването адв. Петрова, европейското законодателство е малко по-консервативно и по-бавно приема изменения. Това означава, че въпреки че ИИ може да бъде изключително полезен, но той все още не е легално признат като последна инстанция в медицинската диагностика и лечение.
Основният легален проблем с използването на ИИ в медицината се свързва със съществуващата правна дефиниция на медицинска дейност. Тази дефиниция обикновено включва лечебни заведения и лекари, които извършват медицински процедури и консултации. С развитието на телемедицината и онлайн медицинските приложения се появява въпросът дали изкуственият интелект, който предоставя консултации и диагностика, трябва да бъде разглеждан като част от медицинската дейност.
“Легалният проблем, който възниква, е, че това е вид медицинска дейност, който, съобразно закона, се упражнява в лечебни заведения. Това е една голяма спънка и пред развитието на телемедицината, защото, въпреки последните промени в Закона за здравето, всички онлайн приложения, които гражданите ползват, са отвъд рамките на закона. В световното законодателство все още няма случай, в който ИИ изцяло да е възприет като последна инстанция. То може да консултира лекаря и да даде предписания, но крайното решения е на конкретния лекар“, посочва тя.
Според адвокат Петрова, въпреки последните промени в Закона за здравето, онлайн приложенията, които гражданите ползват, все още са извън рамките на закона. В момента няма ясно законодателство, което да определя статута и отговорностите на изкуствения интелект в медицината.
Световно законодателство също не предоставя еднозначни насоки относно използването на ИИ в медицината. И ако ИИ може да предостави ценни консултации и дори да даде предписания, крайното решение в медицинската дейност все още остава в ръцете на конкретния лекар.
Така че, докато изкуственият интелект обещава много в медицината, има още много работа, която трябва да бъде свършена в правната сфера, за да се определи как точно той ще бъде интегриран и регулиран в медицинската практика. Този въпрос изисква внимателно обсъждане и промени в законодателствата, за да се осигури оптималното използване на ИИ в медицината, като се спазват етичните и правни стандарти.
Чуйте разговора в звуковия файл.
