Откривател на автора е Лъчезар Тошев, известен български политик от началото на прехода след 1989 г. Това се случило благодарение на познанството му с бивш наш дипломат в Париж, който през 1995 г. му споменал за тази книга, авторът му я бил подарил в посолството в Берн.
"Каза името на книгата – "Неизбежният съюз". Започнах да търся. Тогава още нямаше Интернет, широко разпространен, не можеше лесно да се намери. (…) Започнах да издирвам тази книга. Беше ми интересно как един човек, идващ от левицата, е написал, че фашизмът, нацизмът и болшевизмът, комунизмът, са братя близнаци и рано или късно ще се прегърнат. Издават книгата в началото на 1938 г. Намерих я през 2009 г., доста след смъртта на г-н Силянов, който ми беше казал за нея", каза пред БНР Лъчезар Тошев.
Тошев открил кой стои зад псевдонима, а след това я издирил и в Парижката национална библиотека. Оказало се, че книгата се намира и у нас – в Народната библиотека, но в отдел за публикации, които не са достъпни за читатели, "в един-единствен екземпляр".
Лъчезар Тошев изтъкна, че в началото Александър Ликов бил социалдемократ, а впоследствие отива още по-наляво и става комунист.
"Този човек е успял да предвиди част от тези събития в своето политическо писание, където прави сравнителен анализ между трите диктатури", каза в предаването "Хоризонт до обед" арх. Йордан Ликов, внук на автора.
Арх. Ликов не знаел, че дядо му е Габриел Лесли.
"Дядо ми е починал 4 години преди аз да се родя. Преди това се е разделил със семейството. За него знаех много малко от моя баща, разкази", сподели той.
Ликов е бил участник в Септемврийското въстание и е осъден на смърт, но успява да избяга, след което в продължение на 18 години се прехранва като журналист в Европа.
"Бил е в Женева, Париж, Стокхолм, Мюнхен, на много места. В семейството знаехме много малко за него. (…) Когато е бил в Западна Европа, получава нареждане да емигрира в Съветския съюз, което той отказва. Постепенно очевидно еволюира в своите възгледи, за да се стигне до написването на подобна книга."
Ликов е бил вторият съпруг на поетесата Елисавета Багряна.
"Той се среща с Елисавета Багряна и по-късно сключват брак. До смъртта си живеят заедно, 1954 г. Доскоро, в Интернет, когато човек влезе, беше известен с тази история. Сега, с написването на тази книга той стана известен", разказа още арх. Йордан Ликов.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
