В края на юни 2022 г. всички дипломати от Генералното консулство на Руската федерация в Русе бяха изгонени и трябваше да напуснат страната. От тогава досега сградата, която е общинска собственост, е необитаема.
Във вторник специална комисия е направила оглед на състоянието ѝ и констатира, че са нанесени щети на имуществото при напускането на обитателите.
Сградата, в която се помещаваше дипломатическата мисия на Съветския съюз, а след това на Руската федерация в Русе, е на изключително атрактивно място в града, с просторна градина и двуетажна постройка за административни и жилищни нужди. Имотът е частна общинска собственост и от 1985 г. насам в бюджета на града са влизали наеми.
След като бе взето правителствено решение за изгонването на 200 руски служители в дипломатически служби, руснаците от консулството в Русе напуснаха. Не последва никакъв скандал, но се оказа скандално състоянието, в което са оставили сградата.
"Вчера реших да отида и да видя какво става. Останах изненадан, че ги няма касите на вратите и помислих, че Общината ги е свалила. На втория етаж, където са апартаментите, всичко беше махнато. Тук и там липсваха и крановете на мивките".
Това разказа арх. Венцислав Илиев, автор на проекта на сградата. За да е по-разбираемо, ще обобщя - при напускането си от Русе дипломатите са изтръгвали вратите на стаите с касите, батериите на мивките, леглата, мебелите, кухненското оборудване - все неща, които на малцина би им хрумнало да отнесат в родината си.
Преди да стане дипломатическа мисия на терена в кв. "Възраждане" имаше чудна детска ясла. През 1984 г. обаче, когато в страната ни имаше тежка ситуация със срамната смяна на имената на мюсюлманите, партията взема решение да засили присъствието на съветските другари в региона и да създаде след повече от 100 години отново Генерално консулство на руснаците в Русе. В тогавашната "Проектантска организация" двама млади архитекти получават задача да преустроят детската ясла в дипломатически комплекс. Печели проектът, който се отличава с функционалност и хармония на арх. Венцилав Илиев. Срокът за работа е 9 месеца – от - до. Започват през януари и през септември идват другарите от Съветския съюз.
"Това ме накара всеки ден да бъда на обекта и всеки един детайл минаваше през мен. Направихме обзавеждане на кабинета на консула, на вицеконсула. Горе има пет апартамента. Задължително бяха изпълнени кухненските шкафове. Руснаците нищо не промениха през тези години. От октомври 1985 година, когато подписахме Акт 16, до вчера аз съм влизал само един единствен път".
В приземния етаж има сауна, не е ясно дали печката е още там - просто архитектът не се е сетил да погледне вътре и подземна конструкция за дизел агрегат - помните, през 80-те ние бяхме на режим на тока, но съветските другари нямаха тази участ. Оградата, която по проект бе метална и красива, някъде през 90-те беше зазидана и опасана с бодлива тел. Никога не е имало нападение над мисията в Русе, но явно такива са били инструкциите от Москва. Въпросът е защо са им били на тръгване касите с вратите, мивките, кухненските шкафове, леглата, мебелите.
Общинският съветник Деян Герасимов коментира така:
"Трябва да бъде сформирана юридическа комисия, която да разгледа всички договори, които са били сключени за отдаването под наем на този имот. Той принадлежи на гражданите на Русе. Време е да му се придаде някакъв смисъл с нова цел. Да спре да изглежда като бастион - с вишки, охрани, бодлива тел, недостъпен, а хората да изпитват страх, когато се приближават. Това символизираше Руската федерация и продължава да го символизира в цяла Европа. В техните глави всичко, което са имали на разположение, им е бащиния. Бих препоръчал на Руската федерация да си вземе и Паметника на Съветската армия в съседство и да си го приберат и него".
Сега ще трябва ремонт след опустошителното изнасяне на наемателите. Важният въпрос, който трябва да бъде зададен към общинската администрация, е кой прие обекта в този вид от руснаците или просто някой взе ключовете на юнашко доверие в името на българо-руската дружба. Това едно на ръка. По-важно е общинските съветници да решат какво ще е новото предназначение на тази чудесна сграда.
Предложението на автора арх. Илиев:
"Това е една сграда, която трябва да си остане общинска. Може да стане приемна на Общината. То си е направо като хотел".
