Това са част от изводите в доклада "Неравенства ООД" на неправителствената огранизация "Оксфам". Традиционно по повод годишните срещи на Световния икономически форум тя обръща внимание на неравното разпределение на благата. Политическите и бизнес лидерите - най-богатите и влиятелни хора - се събраха тази седмица в швейцарския курорт Давос, за да изложат визиите си за бъдещето. Те включват решения на най-големите световни проблеми - от войните, през биологичните заплахи и климатичните промени, до обществените разделения.
Темата коментира пред БНР Мат Лоусън – главен политически съветник на "Оксфам" по въпросите на неравенствата.
"Не виждаме неравенството да е голяма тема в Давос тази година. Опитват се да говорят за всичко останало. Популярни теми като политическата поляризация или влиянието на инфлацията върху заплатите имат очевидна връзка с неравното разпределение на икономическите блага, но за него не се говори. Това не е изненада за нас. Да искаш от милиардери да разрешат въпроса с неравенствата е като да искаш от подпалвач да стане пожарникар. Тези властни хора са проблемът, а не решението", изтъква Лоусън.
"Тази година искахме да покажем, че в своето начало настоящото десетилетие е по-различно от предишните. Натрупването на богатство в най-високите подоходни групи расте, сякаш имаме двигател за неравенства и някой е натиснал педала за газта до ламарината. В предишните десетилетия заедно с това натрупване на върха, имахме и намаляване на бедността, а сега най-бедните по света стават по-бедни. 60 процента от световното население притежава по-малко, отколкото през 2019 година. Прогресът за всички тях е спрял, докато този за богатите е увеличил скоростта си", коментира Мат Лоусън в предаването "Събота 150".
Френският президент Макрон иска страните от Евросъюза да вземат нов общ дълг, както през Covid-кризата, които пари да инвестират заедно в иновации и да решават общите си проблеми. Това добра идея ли е?
"Подкрепяме идеите за по-големи публични инвестиции в Европа и навсякъде по света. Правителствата не трябва да се страхуват от публичен дълг и от това да преразпределят средства между по-бедните и по-богати части на Европа. Но в допълнение на това, ние трябва да видим и повишено облагане на най-богатите, защото през последните 30 години имаме огромно преминаване на публични средства в частни ръце. За да се случат нужните инвестиции, трябва да обърнем този процес, който от 2020 година насам се усили - огромно количество публични пари се изля в глобалната икономика. Част от тях послужиха за опазване на работни места и социална защита, но заедно с това цялостно увеличиха частни състояния."
Ще цитирам ръководителя на вашата организация Амитах Бехар - "Светът не е забравил как фармацевтичните монополи лишиха милиони хора от ваксини за Covid-19, създадоха ваксинационен апартейд и едновременно с това формираха нов милиардерски клуб." Това се случи и с помощта и на споменатите от Макрон еврооблигации.
"Това е фантастичен пример как по време на пандемията правителствата предприеха правилната стъпка да емитират дълг и на практика да напечатат доста пари, но сгрешиха, като ги дадоха на някои от най-големите фармацевтични компании. "Пфайзер" регистрираха рекордни печалби и се появиха 9 ваксинационни милиардера. И най-лошото - самото разработване на ваксините беше финансирано с европейски и американски пари. Фармацевтичните фирми взеха пари, за да завършат разработките, а впоследствие спечелиха милиарди, като продаваха ваксините на най-платежоспособния купувач."
Как оценявате напредъка по приемане на глобален 15-процентов данък върху корпоративните печалби?
"Притеснителното е, че напредъкът е почти спрял. Самото споразумение за въвеждане на такова облагане беше голяма стъпка. 15 на сто е крайно недостатъчна ставка, но в момента много корпорации работят при практическо облагане под нулата. Надяваме се да бъде въведен през тази година. Същевременно бразилското председателство на Г-20 настоява за въвеждане на подобна ставка върху състоянието на най-богатите. Възможно е освен глобално корпоративно облагане, да видим и глобален данък "богатство". Защото това е същият проблем - те ползват армии от счетоводители, за да крият средства в данъчни убежища и да избягват облагане. После обществените системи, например здравеопазването или образованието, са лишени от тези пари."
Бразилия има ляво управление, но новият ръководител на другата най-голяма икономика в Латинска Америка, аржентинският президент Хавиер Милей, по-скоро се притеснява от подобен политически курс. В Давос Милей нарече милиардерите "герои". Някои от най-богатите хора в света са технологични предприемачи и от техните начинания има обща полза. Един пример е мрежата Старлинк на Илон Мъск, чрез която можем да получим интернет навсякъде. Друг е филантропията на Бил Гейтс. Джеф Безос пък осигурява разнообразие от стоки, достъпни навсякъде. Тези трима души, а и всички други са били повече от щедро възнаградени за своите геройства, но толкова лошо нещо ли е натрупването на богатство, когато имаме предвид, че на много места по света публичните системи са тежко болни от корупция и неефективно управление?
"Но корупцията и лошото управление не се намират само в държавния сектор. Най-много милиардери се появяват от икономически сектори с пазарен монопол, близки отношения с политическата власт и липса на регулаторен контрол. Както изтъкваме и в доклада - ако съсредоточиш власт в няколко фирми: във фармацевтичната индустрия големите са 4; семената за земеделието, които се ползват от всички фермери по света, идват от 2 компании - това съсредоточаване е лошо както за бедните, така и за демокрацията изобщо. На всеки държавен служител, взел подкуп, съответства човек от частния сектор, който му го е дал.
По някакъв начин съм съгласен с новия аржентински лидер. Ние наистина виждаме някаква форма на държавен социализъм в Глобалния север. Това обаче е социализъм за богатите. Публичните пари спасиха банките при финансовата криза, а по време на пандемията огромни публични средства бяха излети във фармацевтичната и други индустрии. На най-високото си ниво частният сектор не поема рискове и не се притеснява от фалити. Просто получава държавна подкрепа винаги, когато му потрябва. Подобен социализъм е от полза само на големите акционери в корпорациите."
Освен призив за по-голямо облагане на огромните натрупвания на богатство, докладът ви съдържа и позицията, че "демократично-притежаваният бизнес" разпределя печалбите по-ефективно и честно. Можете ли да поясните?
"Това е идеята да имаме повече компании, които са кооперативна собственост и в които самите работници имат право на мнение за управленските решения, включително как се харчат печалбите - бизнес, чиято основна цел не е да повишава вече голямото състояние на богати акционери. Един от популярните примери е основаната в Испания корпорация "Мондрагон" - тя изцяло се притежава от своите 35 000 служители по цял свят, а заплатата на изпълнителният директор не може да е повече от 9 пъти по-голяма от тази на най-нископлатения работник. Пак е капитализъм, пак е частна собственост, пак е пазарна икономика, просто е по-добра организация от преобладаващата, която е основана на неолибералната логика - възможно най-малко регулации, без пречки пред концентрацията на капитали, държавата да не се пречка. Не мисля, че това е от полза на човечеството."
