"Устойчиво развитие е този вид развитие, което отговаря на нуждите на настоящите поколения, без да застрашава способността на бъдещите генерации да отговарят на своите собствени нужди" – това е прочутата дефиниция на Брутланд за устойчивост. За първи път е спомената в прочутия доклад "Нашето общо бъдеще", изнесен от Гро Харлем Брутланд, председателка на Комисията на ООН по въпросите на околната страна през далечната 1987 г. Оттогава определението за устойчивост не се е променило, затова пък в последните десетилетия сме ипотекирали бъдещето на няколко поколения напред. Според различни изчисления, ако продължим да живеем по начина, по който го правим днес, ще са ни нужни между две и четири резервни планети.
Ще успеем ли да се помирим с планетата си и да заживеем по-чисто без да жертваме достиженията и удобствата, с които сме свикнали - на този въпрос търси отговор книгата "Пътища към устойчивостта" на Атанаска Станчева.
Тя анализира взаимодействията между човека и околната среда, изследва историята на природозащитничеството в България, дава конкретни примери с две движения и представя примерни пътища към устойчивостта.
"Изследването показва, че се формира нова екологична култура, но въвеждането на практика на нейните идеи среща редица предизвикателства – пише А. Станчева, а проблематизирането на отношенията между идеи и действия при изследването на перспективите пред природозащитничеството дава същината на анализа в книгата."
