Образователното пътуване е по програма на МОН, от която ще могат да се възползват 11 български училища в Европа.
Двадесет гимназисти от българското неделно училище "Аз Буки Веди" в Кьолн и "Св. Кирил и Методий" в Париж имаха възможност да видят и да се докоснат до важни за историята ни места и обекти в София, Велико Търново, Плиска, Велики Преслав, също етнографския музеен комплекс "Етъра", Ловеч и др.
В рубриката "Всичко за образованието" двете ръководителки на групите – Росица Байрактарски, директорка на училище "Аз, Буки Веди" и Марияна Широва, учителка по български език и история в училище "Св. Кирил и Методий", споделиха за преживяното по време на образователното пътуване и наблюденията си върху ефекта от него за учениците, повечето от които родени в чужбина, живеещи и учещи в чуждоезикова среда. Въпреки че всички те са посещавали родината на родителите си, гостуват на роднини и почиват в курортите ни, това пътуване им показва една "друга" България – страна с богата история, култура и съвременност.
Интересен и полезен е замисълът да се обединят групи от деца, живеещи и обучаващи се в две различни държави с различен национален език. Това ги стимулира да използват българския език, за да общуват помежду си, за което спомага и грижливо подготвената програма от занимания, съчетаваща полезното с приятното, казва Росица Байрактарски.
"Езикът е мостът, който води до всичко друго, т.е. без един добър, стабилен, както казвам, език, който да позволи на децата да стъпят с два крака в разговорите, в културата, във всичко, което ги обгражда на български език, те не могат да достигнат и не могат да почувстват дори история, литература и т.н. като свои. Затова трябва да се обръща повече внимание на езика и той да бъде стабилизиран и вкаран в някакви релси, за да може децата този инструмент, ако трябва да го наречем така изкуствено, той е повече от инструмент, обаче с този инструмент да могат да достигнат и до другото познание."
Марияна Широва с удоволствие наблюдава реакцията на децата при срещите "на живо" с това, за което са учили в часовете. "Най-вече те изградиха една емоционална връзка с това, което знаят, видяха го на живо и като говорят и на български всъщност езикът им послужи за създаване на тази емоционална връзка с България и със знанието за България. Изведнъж то оживя сякаш… стана лично… За нас е много важно българският език, който преподаваме на почти 2000 километра от България, да бъде личен, да има емоция с него, защото това е гаранция, че тези ученици ще продължат да го практикуват…"
Преди разговора с двете учителки имахме възможност да чуем какво направи най-силно впечатление на самите деца в запис, който осъществи специално за предаването госпожа Байрактарски.
Повече чуйте в звуковите файлове
