Балнасът между точните хуманитарни дисциплини и творческото решение на задачи е идеал, чийто корен откриваме в Античната школа. В контекста на обществената полемика, по отношение на образованието в страната, нуждата от реформа и преосмисляне на учебната система, и то във време на развиващ се изкуствен интелект, гост в ефира на "Нашият ден" е Лъчезар Томов. Математикът говори за ползата от изучаване на латински език в съвременните училища и споделя своите възгледи за образователна революция.
А "революция" на латински значи да направим пълен кръг, казва Томов – да се върнем към стари, работещи традиции.
В началото на разговора математикът и преподавател в Нов български университет запознава слушателите със структурата на класическото образование от времето на Античността.
Няколко хилядолетия назад възникват двете допълващи се системи, обединяващи в себе си седемте науки на света. Това са тривиум – граматика, логика и риторика, и квадривиум – науките за числата и тяхната природа – аритметика (числата в съзнанието), геометрия (числата в пространството), музика (числата във времето). Астрономията се явява царицата на науките, обединяваща числата във времето и пространството. Томов цитира германския учен Йохан Карл Фридрих Гаус, според когото "математиката е слугиня на астрономията."
Математикът смята, че, съгласно ефекта на Линди, "Колкото по-старо е дадено нещо, толкова по-голяма е вероятността то да оцелее и за в бъдеще." Съответно античното познание, философията и латинският език са устойчиви и за бъдещите поколения. Дори размишленията върху функциите на човешкия мозък и изкуствения интелект не са нещо чуждо за античната мисъл, по думите на Томов.
Университетският преподавател акцентира върху ползите от типа образование, което насочва мисълта чрез въпроси – педагогическият пример на Сократ, а не образование "наготово".
Според математика творческият подход в хуманитарните науки е доказано правилен. Гостът дава за пример на слушателите Константин-Кирил Философ, отличил се във всички седем науки едновременно – нещо, за което символният строеж на глаголицата свидетелства.
Томов принася като пример и най-големия педагог на Рим – Квинтилиан, който говори за приложението на геометрията в ораторското изкуство. Чрез математически постулати древноримският педагог говори за съвкупността от качества, необходими на добрия оратор.
"Ние не можем точно да измерим колко математика е необходима на един оратор, който ще управлява Републиката, но без нея това няма да проработи", обяснява Томов.
Разговорът продължава с още един ярък пример, посветен на либералния научен подход. Томов разказва за срещата между ревнивия за слава Едисон и Айнщайн, състояла се в Ню Йорк малко след като Общата теория на относителността е потвърдена. Едисон подлага своя колега на провокативен тест, изпълнен с фактология. Айнщайн, който според Томов "е всичко, което нашата образователна система не е", отговаря на провокацията със следното: "Ролята на образованието е да тренира ума да мисли. Тези въпроси нямат връзка с него."
Основен проблем в българската образователна система е именно безплодният фактологичен подход, смята Томов. На повечето места се имитира учене по математика, твърди преподавателят. Този метод, според Томов, илюстрира проблема на философа Джон Сърл за разликата между компютърната програма и интелекта. Чрез наизустяване и натрупване на данни в човешкия мозък рядко възниква добавена стойност.
Според госта на предаването прекалената специализация, особено в ранна възраст, е друг фактор, ощетяващ ума.
Особено интересно прозвучава тезата на математика за потенциалния вреден ефект на изкуствения интелект у нас. Томов си служи с "Ефекта на Матей", даден от социолога Робърт Мертън и отнасящ се до феномена на натрупването на богатство и слава. Ефектът гласи: "На тези, които имат, ще им се даде. На тези, които нямат, ще им се отнеме."
Според Томов "държавите като Полша, Естония, Финландия, Англия и Германия, които имат в образованието повече от нас – на тях ще им се даде много от изкуствения интелект, защото ще имат кадри, които да работят с него". Математикът не е такъв оптимист по отношение на изкуствения интелект в българското образование, където много време е пропиляно в самозаблуда и технологията започва да замества реалното обучение.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл:
