Това научихме от анонимни Телеграм канали, политици и медии в понеделник вечерта. Министерството на отбраната и службата на украинският президент опровергаха веднага: генералът не бил уволнен. И след това замлъкнаха.
На следващия ден за предстоящо отстраняване на Залужни, спасителя на Киев, прописаха един след друг "Файненшъл Таймс", "Икономист", Би Би Си, "Вашингтон пост". И все по източници, пожелали анонимност. Последва съобщение от Ройтерс, че генерал Олександър Сирски е отказал поста на Залужни.
Когато Зеленски продължи да говори за всичко друго, освен по тази тема, лондонският "Таймс" обяви, че президентът се е отказал от рокадата под натиска на висшите военни и международните партньори. "Вашингтон пост" обаче контрира вчера, че Белият дом е бил запитан, но се е отказал да се меси в казуса. "Пост" и Си Ен Ен обявиха, в противовес на "Таймс", че президентският указ е само въпрос на време.
Самият Залужни проговори в четвъртък пред Си Ен Ен, но не за пререканията си с президента, а за нуждата от спешно "технологическо превъоръжаване". И между другото подхвърли остри думи срещу "държавните институции" заради нежеланието им да предприемат "непопулярни мерки" (т.е. допълнителна мобилизация), които биха позволили на украинските въоръжени сили да удържат растящата руска мощ.
Вчера Олексий Данилов, секретарят на Съвета за сигурност и отбрана, предупреди, че разпространението на слухове, дори от реномирани издания, дестабилизира армията. Но единственият, който можеше да ги разсее – президентът, продължи да мълчи.
Разногласията на двамата украински лидери са вече твърде явни и продължават твърде дълго. Президентът трябва да покаже ясно, че има доверие в генерала, или да се раздели с него, смята сър Лорънс Фрийдман, професор по военни науки в лондонския King’s College.
Но смяната на Залужни не е просто персонална смяна. Предвид явните различия между него и президента, тази смяна може да определи начина, по който Украйна ще води войната след провала на миналогодишната контраофанзива. Не липсват и коментари, че тя може да се отрази пагубно върху единството на украинците.
Защо му е на Зеленски да уволнява Залужни?
"Вече доста дълго двамата са в тясно сътрудничество. Неизбежно е с времето в отношенията им да се натрупа напрежение. Сериозен спор например се води върху мащаба на допълнителната мобилизация и как може да бъде постигната. Няма да е изненадващо, ако Зеленски е сметнал, че няма да може да наложи вижданията си със сегашния командващ на въоръжените сили.
На второ място идва политическото измерение на спора. Зеленски и хората около него гледат на Залужни като на конкурентен авторитет в страната. Това е сериозна причина да искат да го отстранят. Освен това започва нова фаза на войната. Хората са уморени. Необходими са по-свежо мислене, нови идеи", отбелязва Фрийдман.
"Причината Зеленски да се разколебае е пак в голямата популярност на Залужни. По никакъв начин не е сигурно, че отстраняването на генерала ще намали политическите предизвикателства пред президента. Напротив - може да ги увеличи, защото за Залужни ще е много по-лесно да изразява мнението си, ако бъде извън командването и властта.
Освен това при уволняване на Залужни всичко се струпва върху Зеленски. Президентът става далеч по-непосредствено отговорен за развоя на бойните действия, отколкото е сега. Тази позиция може да му се стори доста некомфортна. Може би и реакцията в медиите и социалните мрежи след изтичането на информацията за уволнение на Залужни да е притеснила Зеленски. Забъркването в такъв спор ще му попречи да води войната", коментира преподавателят по военни науки.
"Но положението трябва да бъде изяснено. Тази несигурност в отношенията между гражданските и военните власти наистина не е полезна. Ако реши да задържи Залужни на поста му, президентът трябва да покаже ясно, че има доверие в командващия армията."
Не отиде ли твърде далеч Залужни с медийните си изяви? С есето и интервюто за Economist от ноември, в които констатира, че борбата с руснаците е достигнала до патова ситуация, и с пресконференцията от края на декември, когато се застъпи за мобилизацията на половин милион души пряко волята на президента.
"Да. Залужни се изказваше публично тогава, когато искаше да принуди президента да възприеме определена позиция. Не е подходящо това да се прави публично. Самият Залужни също едва ли е смятал натиска от страна на президента за особено полезен - особено за начина, по който бе проведена контраофанзивата миналото лято. Но и относително честите интервюта за "Economist" едва ли са му били винаги от полза. Президентът пък невинаги го питаше за назначенията и уволненията в армията."
"Отношенията между военното и гражданското ръководство могат да бъдат напрегнати и дори една смяна в командването може да бъде здравословна. Това, което не е здравословно, е да оставиш междуличностните проблеми нерешени", смята Лорънс Фрийдман.
Руснаците превъзхождат украинците в артилерия пет към едно. Крепости като Маринка, които са се държали с години, падат в руски ръце. Десетки селища край фронта се евакуират. Президентът на Руската федерация поставя открито под въпрос украинската държавност (а тази седмица го чухме, че се кани да "демилитаризира" десетки километри широк пограничен пояс). Американската помощ за Киев е под още по-голяма въпросителна, а одобреният от Евросъюза тази седмица пакет от грантове и заеми ще запълни едва половината от очаквания бюджетен дефицит. Защо Зеленски ще избира точно този момент, за да се отърве от най-висшия си военачалник?
"Не мисля, че изявления като тези на Путин променят ситуацията на фронта. Там се водят ожесточени боеве, но няма някакъв драматичен обрат. Не е ясно дали руснаците ще могат да напреднат съществено, а украинците продължават да нанасят удари по базите в тила им. Няма нещо, което да прави настоящия момент по-лош от предишни.
Погрешно е да се отделя твърде много внимание на спора между Зеленски и Залужни. Има начини двама души да се разберат. Ако ли не, то Залужни трябва да си иде. Така се прави в една демократична система."
Като политик президентът иска по-скорошно освобождение на окупираните територии. Затова отрича тезата на Залужни за пат на фронта. Затова, ако са прави източниците на "Таймс", на въпросната среща на 29 януари генералът е заявил на хората на президента, че очакванията им за развоя на войната са твърде позитивни, за да са реалистични. Генерал Залужни е привърженик на отбранителна стратегия. Дали Зеленски не иска твърде бързи резултати?
"Да, но това не е нещо необичайно. Вижте историята на президента Линкълн и неговите генерали през Гражданската война в САЩ. Разбираемо е, че Зеленски е нетърпелив - той е начело на страна, която трябва да се справя с тежки икономически и социални проблеми заради войната. Трудно е и затова търси възможно по-скорошен изход от тази ситуация. И критиките към Зеленски са, че именно неговото нетърпение е довело не до освобождение, а до загуба на територии."
След като изчерпа значителни ресурси през лятото в боевете по направлението към Токмак и Азовско море, през есента и зимата украинската армия загуби ред позиции в околностите на Донецк, Бахмут и Купянск.
"Който и да замени Залужни, ще бъде изправен пред същите проблеми. Главнокомандващият президент ще изисква от него неща, които не е в състояние да свърши. Особено докато позицията на американския Конгрес не се проясни в полза на Киев, най-добрата стратегия за Украйна ще е т.нар. "активна отбрана".
Ако отношенията между генерал и президент са непоправими, то ефектът върху военните усилия ще е трайно негативен.
"Не е ясно дали са непоправими - двамата са имали и добри моменти помежду си. Но ако доверието вече го няма, трябва да приемем реалността. Други хора могат да поемат поста. Не е задължително да е някой по-способен или с по-различни възгледи от тези на Залужни."
