Специалният прокурор на практика ни казва, че американският президент е умствено неспособен и негоден да бъде изправен на съд. Това не са извадки от творчеството на беларуски блогъри или китайски провокатори. Нека дадем абсолютно точния цитат на американския специален прокурор, предизвикал сеизмични реакции по целия свят преди броени часове: „По време на съдебен процес господин Байдън най-вероятно ще се представи пред журито, както се представи пред нас по време на разговора ни - като един симпатичен, добронамерен старец с лоша памет. Би им било трудно да го осъдят...“ Мдааа, това наистина се случи тази седмица. Е, този симпатичен старец с лоша памет, който очевидно не е достатъчно адекватен да се изправи на съд, се води начело на най-могъщата държава на планетата, ядрена суперсила с множество военни бази по цялото земно кълбо и активно участваща в няколко горещи военни конфликта на хиляди километри от границите си. Това са фактите, които вече дори най-обезумелите и скъсали с реалността „факт-чекъри“ не би трябвало да оспорят, нищо че обичат да пишат доклади и доноси, в които истината се представя като „заплаха за демократичния ред“.
А сега към реакциите. Този път дори в средите на най-сервилните „байдънисти“, „байдъноиди“ и други професионални демократи изригна коктейл от объркване и възмущение. Ето няколко заглавия на англоезични медии: BBC - „Байдън „съзнателно е задържал“ секретни файлове, според разследване“, The Guardian - „Байдън описан като „старец с лоша памет“ в осъдителен доклад за класифицирани документи“, The Telegraph - „Джо Байдън забравил кога е бил вицепрезидент и кога е починал неговият син, казват адвокати“, The Independent - „Лошата памет“ на Байдън е ключов фактор в разкрития за класифицирани документи“.
Това са основни органи на либералния разказ и само клети жертви на лоботомия биха ги обвинили в руски или тръмпистки пристрастия. Е, все някой може да намери и нещо положително в потресаващото представяне на „лидера на свободния свят“, търсещ преизбиране, докато неговото правителство се опитва да вкара основния му опонент в затвора до края на живота му. Някой би рекъл, че Джо Байдън има уникалната и паранормална способност да разговаря с мъртвите след като за броени дни свидетелства за скорошни разговори с отдавна починалите Франсоа Митеран и Хелмут Кол. Някой да звънне на М. Найт Шаямалан - време е за продължение на неговия психологически хорър трилър и блокбастър „Шесто чувство“. Чакаме кадри от спиритуалистични сеанси по призоваване на духове в Белия дом с медиума Байдън в главната роля. Момченцето от филма каза култовата реплика - „Аз виждам мъртви хора“. Е, действащият американски президент не само ги вижда, но редовно говори с тях и явно заедно правят сериозна геополитика. „Геополитика от отвъдното“. Или пък „за отвъдното“, както прецените.
И все пак, дори режимните медии в Америка този път се пропукаха и допуснаха поне части от страшния силует на истината да си проправи път в тяхната иначе тъй старателно курирана реалност. Телевизия ABC цитира критика на Байдън Алекс Пфайфър, който каза: „Ако си твърде сенилен, за да застанеш пред съда, означава, че си твърде сенилен да водиш нацията“.
Никога в онлайн пространството не е имало толкова много остри реакции за Байдън от неутрални и либерални източници. Той стори и непоправим грях - даде прибързана и хаотична пресконференция малко след монументалното двучасово интервю на най-гледания и влиятелен американски водещ Тъкър Карлсън с руския президент Владимир Путин от Москва. В реално време целият свят стана свидетел на драматичен контраст. Путин детайлно и дълго обясняваше за историческия контекст и разказа на Тъкър за събития от последните 1000 години, а малко по-късно от Вашингтон Байдън трудно започваше и завършваше изреченията си, докато се караше нервно на журналисти, в отчаян и обречен опит да докаже, че паметта му е ок.
Тази изява на Байдън беше оприличена от анализатори като „пожар на сметище“. Той сам потвърди заключенията на специалния прокурор, който в доклада си на няколко пъти описва когнитивните способности на президента като „мъгляви“, „нарушени“, „слаби“ и със „значителни ограничения“. Холивудски сценарист трудно щеше да измисли това, което се случи тази седмица. Въпросът е дали след черните дни в Белия дом ще има „бай бай“ Байдън, или американският демократичен елит ще продължи своя на трагикомичен римейк на приказката „Новите дрехи на царя“, като заложи бъдещето на света на един „възрастен човек с лоша памет“?
*Коментарът изразява лична позиция на автора
