Уважаеми слушатели и скъпи съучастници, вие слушате моята традиционна петминутка за размисъл и веселие в стил диаболичен пънк-рок.
Щом слушате, значи мислите и съществувате, следователно имате жизнени показатели, а това вече е повод за веселие. ***
Последният петък светът бе разтърсен от недотам загадъчната смърт на Алексей Навални.
Бойко Борисов, Володимир Зеленски и много други световни политици мигновено заявиха, че това е политическо убийство, което ликвидира най-популярният и радикален критик на руския президент Владимир Путин.
Разбира се, нито Борисов, нито Зеленски могат минути след убийството да разполагат с точна информация за фактите около смъртта на политическия затворник.
Но, разбира се, тези лидери (и много други по света) си позволяват тази лирическа волност - че Навални е конкретно и еднозначно убит, защото независимо от точния механизъм на смъртта, факт е, че Навални беше политически затворник и умря в затвора, където лежеше по фабрикувани обвинения. Дори да не е бил подложен на най-тежките процедури от руските затвори; дори смъртта му да е била в някакъв смисъл “естествена”, той пак е жертва на режима - човек загинал по политически причини.
А обвиненията, по които го съдеха, бяха толкова нелепи, че и нашият така наречен Нотариус би се срамувал да ги скалъпи толкова дърварски. Руското правосъдие дори не имитираше законност при цялата саморазправа с Навални - и си мисля, че това беше нарочно - арогантна демонстрация на сила и произвол.
Понеже съм следил делата срещу Навални, мога да кажа, че наистина те съперничат по здравина на аргументацията с някоя имотна измама на нашия Нотариус или кой да е евроцент от Околосъдебната система на България.
Аз така наричам кръговете от лобисти, които ходатайстват по периферията на съдебната система, за да създават и решават скъпоструващи проблеми с правосъдието. Специално за тях въведох термина Околосъдебна система - тя съществува благодарение на такива смели мъже като Нотариуса, които рискуват живота си, за да има поне някакво правосъдие. То е алтернативно правосъдие, което няма нищо общо със закона и правовия ред. Но все пак е някакво правосъдие, което все пак е по-добре от никакво. Без тия лобисти правосъдната система на България не знае как да работи. Тя други способи и механизми кажи-речи не познава. Околосъдебната система съществува, защото от нея има нужда - щом някакво явление има трайно присъствие в живота ни, значи то някому за нещо е полезно.
Както впрочем и Путин не е по някакво недоразумение на власт 20 и няколко години в една от най-сложните държави в света. Той е там, защото върши работа. Ако не върши работа, ще последва Навални - Путин отдавна е преминал точката, от която няма връщане назад. Това е термин, на руски се казва точка невозврата, а на английски point of no return.
По същия начин трябва да си даваме сметка, че Борисов и Пеевски неслучайно са толкова години в авангарда на политическия ни живот и сенчестите работи. Те са хора с качества, иначе отдавна да са ги ликвидирали политически или икономически.
Тук правим обратен завой към основната тема - смъртта на Алексей Навални и реакцията на Бойко Борисов, който заяви, че Навални е убит от Кремъл, затова трябва да помагаме на Украйна.
Зложелатели припомниха на Борисов, че е подарявал куче на Путин, а сега се прави на ястреб и едва ли не си иска кученцето обратно. Даже според мен Мария Габриел трябва да напише една дръзка дипломатическа нота с неучтив тон и фамилиарно обръщение: Върни кученцето Бъфи на Нашия лидер, престъпен кървав диктаторе, Путине!, нещо такова.
Денков примерно няма да може да напише такава нота, затова си мисля, че няма и да стане външен министър.
Та това кученце, което Борисов подари на Путин през 2010, ако е живо, трябва да е вече ветеран на 14 години почти - патриаршеска възраст за неговия род.
Историята на това куче е любопитна. То имаше общо три имена - Йорго, Арес и Баффи.
При раждането си в кучкарника на Борисов то е наречено Йорго, но при подаряването на Путин кучето вече носи името Арес - бога на войната.
Макар че исторически погледнато през 2010 Путин беше водил само две войни и все като премиер - Втората чеченска* и Петдневната война в Грузия от 2008*. И тогава Путин не беше токсичен - с Буш имаха добър диалог, с Обама правиха символичен "рестарт на взаимоотношенията". С Европа да не говорим какъв бизнес и още нещо въртеше г-н Путин. Така че поведението на Борисов към онзи момент не е по-укоримо от поведението на Колективния Запад.
Явно и Путин тогава не се е възприемал като голям пълководец, защото не запази името Арес за кученцето. След като отнесе животинката в Русия, Путин си направи грандиозна пиар кампания. Забрави за Арес-Йорго и обяви национален конкурс за име на новия си домашен любимец.
Конкурсът беше голямо федерално събитие, цялата необятна страна се вълнуваше от името на българското кученце.
В крайна сметка конкурса спечели 5-годишният Дима Соколов, който предложи името Баффи. Малкият кръстник Дима бе приет в една от резиденциите на Путин с всички салтанати и федерални телевизии. Тоя Дима и той трябва да е пораснал, дано да не лежи някъде по украинските поля!
Но през 2010 Путин все още беше вегетарианец в политически смисъл - постоянните пиар кампании го представяха като добър чичо, който милва тигри, спасява тюлени и гушка дечица. И беше водил само две малки войни, и то като премиер - в президентска държава.
А сега вече не е вегетарианец, а отличен канибал - и си прави пиар с методично унищожаване на враговете си - арогантно и хладнокръвно…
…приключиха с Навални най-накрая,
изписаха му ореол голям;
и ние също искаме във Рая -
не бързаме обаче за натам!
* В началото на Втората чеченска война Путин е премиер в кабинета на Елцин. По време на 5-дневната война в Грузия временно се беше понижил до премиер в кабинета на “президента” Медведев.
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР
