Засилването на трудовата мобилност затруднява защитата на правата на работниците, заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.
На кръгла маса за трудовия ни пазар тя открои трудната демографска ситуация, която налага да се предприемат нови мерки за привличане в страната на наши сънародници от чужбина.
Участие в дискусията, организирана в Министерството на труда и социалната политика (МТСП), взе и изпълнителният директор на Европейския орган по труда Козмин Боянджиу, представители на ведомства, синдикални и бизнес организации.
"Добрата комуникация и координация между компетентните администрации в държавите членки, ефективният социален диалог, съвместните действия, информираността относно общото европейско законодателство, подкрепата за ефективното му прилагане, независимо от спецификата на националното законодателство, са от съществено значение за постигане на справедлива трудова мобилност", коментира Шалапатова.
"Ако вземем мъдри решения за пазара на труда днес, особено за активирането на младите хора, за защитата на правата на българите в чужбина, за връщането на българите обратно на нашия пазар, това би бил добър катализатор и за подобряване на демографската ситуация в страната", отбеляза също тя.
Близо 900 000 българи работят и живеят повече от една година в страна членка на ЕС, дочат данните на Евростат. Най-много в Германия - над 400 000. В същото време 23 000 са разрешителните за работа у нас на граждани от трети държави. 12 000 са сезонни работници, други 4000 са наети дългосрочно в строителството.
Атанаска Тодорова от КНСБ коментира, че при добра държавна политика е възможно българи да се върнат да работят у нас.
По данни на Агенцията по заетостта средната възраст на българския работник е 50 години, а профилът на българския безработен - жена над 55 с основно образование.
Милиони хора се придвижват между държавите в търсене на заетост, а много фирми предлагат своите услуги за работа в чужбина, потвърди изпълнителният директор на Европейския орган по труда Козмин Боянджиу. По думите му недостигът на работна сила и наемането на работници от трети страни са част от въпросите, върху които трябва да се фокусира вниманието. Дефицитът на кадри е в различни сектори. Опитваме се да направим възможно най-доброто да засилим т.нар. циркулация на работна сила в рамките на Европейския съюз, коментира още Боянджиу. Според него трябва да се мисли в посока на това да се предложат стимули за връщането на работещи българи в България.
За 2023 г. чрез Европейския орган по труда успяхме да осъществим обучение на 60 новоназначени инспектори, каза изпълнителният директор на Главна инспекция по труда (ГИТ) Екатерина Асенова. Тя каза, че 170 работодатели в сектор „строителство“ са взели участие в инициатива относно командироване на служители, за трудови права и за гарантиране на достойни условия на труд. Необходимо е непрекъснато надграждане на знания, компетентност и експертиза в ГИТ, работим с почти 700 нормативни документа, отбеляза също Асенова. За жалост, ощетените в друга държава български работници ни сигнализират, когато се върнат у нас, добави тя.
По време на дискусията бе засегнат и въпросът за т.нар. защитени професии.
По-рано днес Шалапатова и Боянджиу се срещнаха със студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
