Днес, 28 февруари, в 63-та аудитория на Софийския университет от 17.00 ч. ще се състои премиерата на книгите "Речи към немската нация" на Йохан Фихте и "От Теано до Улрике Майнхоф". Изданията ще представят проф. Димитър Денков в качеството му на автор, преводач и познавач на класическата философия, както и Даниела Дечева, редактор на "Речи към немската нация".
"Речи към немската нация" на Йохан Фихте
Фихте е единственият от почти всички големи философи, който произлиза от най-дълбоките народни недра. Личните му качества и исторически условия го издигат до ректор на първия университет в пруската столица Берлин, за да го върнат в немската земя след смъртта му като санитар доброволец във войните срещу общоевропейската, макар и предимно френска империя на Наполеон Бонапарт.
Наред със спекулативната дарба, у него изригва furor teutonicus, немската ярост, завещана от Верцингенторикс и Лутер, за да го нареди сред героите на духа, служещи за пример в поредица немски опити за световно господство. С характерното пренебрегване на историческия контекст и при обичайната идеологическа злоупотреба с авторитети Фихте лесно бива поставян сред „духовните бащи на фашизма“ и „враговете на отвореното общество“. Затова разглеждането му както откъм тогавашната, така и откъм днешната идеологическа конюнктура бързо го причислява сред политически некоректните и го прави ако не по-незабележим, то по-неспоменаван в сравнение със съкласиците, заклеймяван и забраняван заради антисемитски изяви, откровен национализъм и проповеди за културно и стопански самодостатъчна държава. В голяма степен това се дължи на "Речи към немската нация", исторически най-влиятелното му произведение. Все по-рядкото му издаване и превеждане е напълно в духа на гузното пренаписване на историята с опит за забрава и отказ от нейната реалност, в която делото на Фихте е сред най-ярките теоретически изяви на идеята за еднородна и еднонародна държава, противопоставяща се на наднационални империи.
Фихте минава за един от първите глашатаи на това, което се нарича немски национализъм, посочи пред БНР проф. Димитър Денков.
"Той става и родоначалник на националсоциализма. Но бива употребен. Днес дори минава за политнекоректен.
Това, което прави Фихте и групата окло него, е в основата на формирането на по-късните европейски нации, особено в Централна Европа.
Неговата идея за образование и история само на роден език създава новите нации.
Фихте учи във Виена, където се събират романитиците, още е жив духът на лутеранската революция, там са Гьоте и Шилер. Там са хората, които дават това, което е Германия.
Той смята, че във Френската революция има един нов дух, който ще възроди Европа на нациите. Но по-късно вижда, че се прави в името на една сравнително малка общност. При всички преходи става така, включително и у нас. Фихте започва да се придърпва все повече към това, което е национално".
Проф. Димитър Денков посочи, че произведенията на Фихте са актуални и днес – със завръщането на интереса към националното.
"Алтернатива за Германия“ са в някакъв смисъл свързани с подобни тенденции, които трудно могат да бъдат заличени, защото имат поне двувековна давност. Това е вечната борба на локалното срещу глобалното, на близкото и разбираемото срещу далечното".
"От Теано до Улрике Майнхоф"
В края на предговора към "Философия на правото" Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач".
Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета на представите, мечтите и измислиците си към света на истината, красотата и доброто дори тогава, когато се присмиват на възвишеното и тъгуват за дребнавото.
Този биографично-антологичен сборник, представящ такива полети от Теано до Улрике Майнхоф, не е за жени философи, нито пък за случайни спътнички на велики мислители, а за идеи, каквито са били и е трябвало е да бъдат. Дотолкова е оптимистично метафизичен и още по-оптимистично историчен, пише проф. Димитър Денков.
Той смята, че не е добре да бъде занемарен този личностно-екзистенциален пласт и да се говори само за мъжете.
