Най-нелюбезното от всичко е, че ПП/ДБ винаги много грубо настояват за несиметричност в политическите си договорки. Видима несиметричност, облечена като фалшива равнопоставеност. Христо Иванов иска да има процес, чрез който да става ясно как се попълват регулаторите. Не кой точно, а как! Версията на ДБ е, че дори споразумение 50 на 50 не е удачно, ако не е ясно как ще се избира квотата на ГЕРБ. Това само по себе си е признание, че реформата е несъстоятелна. Тя е нещо започнато, но недовършено и неовладяемо от ДБ. И сега либералните глобалисти искат да контролират и кандидатите на ГЕРБ! ПП/ДБ казват: министрите идват и си отиват, регулаторите са реалната власт в държавата. Е, затова Борисов им предлага още един вариант, шегувайки се с тях: да им даде регулаторите, а да си сложи министрите. Самата опция, че Борисов праща един прекрасен дамски отбор да преговаря с ПП/ДБ показва, че Борисов вече гледа на тези преговори като на приятен коктейл, а не като на тежка война. Той е обиден. И е обиден, защото подкрепяше ПП/ДБ да управляват със свои министри, и когато дойде моментът за ротация, либералите от некоалицията започнаха да скачат върху главите на всички и да обясняват, че няма нужда да продължават фасадата, че трябва да се подпишат гаранции, че това не им харесва, а другото не го понасят и т.н. Сигурна съм, че отново обмислят дали да не повторят номера си отпреди девет месеца. Да провалят първия мандат на ГЕРБ със системната грешка: "Вие сте неморалните, затова ние, моралните, трябва да управляваме, а вие неморалните имате право само да ни подкрепяте". Следва да се каже, че самодоволството на ПП/ДБ е едно, а действителността – друго. Борисов вече няма интерес да поеме този елементарен трик. Отхвърлянето на кабинет с първия мандат ще означава избори през юни. ПП/ДБ считат, че избори две в едно през юни ще минат с по-висока избирателна активност и с по-малко влияние на ДПС. Затова, ако ще се гонят избори, то некоалицията ще се разкъса сега.
ГЕРБ и ПП/ДБ ще играят покер до последно, ще си извиват ръцете. Както Борисов се опитва да рони ПП/ДБ, да задълбочава конфликтите между тях, да ги преборва поотделно, така и ПП/ДБ изведнъж се сетиха, че могат да поставят условие за отстраняването на ДПС от некоалицията. ПП/ДБ обаче не се интересуват наистина от споделено управление с ГЕРБ. Особено ПП смятат политическото време в пари, в сделки, в схеми. Затова и ПП не могат да са опозиция, защото политиката дълбоко не ги интересува. Тя е просто декор за разгръщане на схемите им. ПП си приписаха качествата за поколенчески бунт, излъгаха, че водят войната на някаква нова генерация срещу системата, от която всички следва да са уморени. А всъщност са самозванци. Те кешират пари за разрушаване на цели системи от държавната структура, действайки според задачите на частни външни и вътрешни фактори, които нямат отговорност за общественото благоденствие. Затова ПП-субкултурата няма никакъв интерес агонията на тази държава да приключи. Защото нашата агония работи за тяхното обогатяване. Колкото повече хаос, толкова повече извличане. Те печелят от разрушение, а не от изграждане. Изграждането е бавно, а те нямат време, нито търпение, нито план за партийно дълголетие. Затова ГЕРБ и ДПС по мефистофелски ги набутват в лакомията, която да ги девалвира. И ПП почти потънаха, но Христо Иванов ги дръпна. И сега никой не знае какво ще се случи. Но е непоносимо да се знае, че изтриването на дилетантите от ПП минава през лапане. Анатол Франс има едно наистина добро възклицание, подходящо за тази ситуация: "Непоносимо е да се вярва, че в цялата безкрайна Вселена няма нищо друго освен да ядеш и да бъдеш изяден".
* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР
