Новият брой на "Свободно поетическо общество" е 17 поред и излиза след известно прекъсване. Той е тематичен и в него могат да се прочетат текстове на тема "Литература и война".
В уводните си думи Марианна Георгиева, коментирайки творчеството на Кафка през думи на Макс Брод, Валтер Бенямин и Джейкъб Морено, завършва така: "За Бенямин изкуството на Кафка е пророческо – то следва да се разбира като отражение, чийто главен обект е някъде далеч в миналото, но огледалният образ се конструира пропорционално перспективно – толкова напред в бъдещето, колкото назад в миналото е първичният обект. Това е литературата, съотнесена с войната – този исторически факт, който никога не отпада в своята екзистенция на постоянна опасност. Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита, за който ни говори Кафка – опит, който човечеството се опитва да домогне, унищожавайки самото себе си. Към това ние ще добавим именно тази реалност – sur plus или просто няколко скромни щриха."
Освен рецензиите, поезията и прозата, в броя особено впечатление прави интервюто на Александър Христов с Александър Стоянов за "Войната през XXI век". Стоянов е доктор по история, преподавател и писател, завършил Университета в Лайден, Нидерландия и член на БАН, специалист по военна история.
Ето и част от отговора му на първия въпрос: Какво означава да има война през XXI век?: "Колкото по-напред отиваме във времето, толкова по-страшна става войната, защото колкото по-съвършени са технологиите, с които разполагаме, толкова по-унищожителни ставаме едни към други, така че войната през XXI век със сигурност ще е по-страшна и по-ужасна от войните през XX век. Въпросът е дали може да стане по-мащабна, или не. Една световна война през XXI век ще е много по-страшна от световните войни през XX век, както световните войни през XX век са много по-страшни от всичко, което се е случвало преди това."
Чуйте Марианна Георгиева.
Снимки – Свободно поетическо общество
