Да спрем да се сочим с пръст – това послание отправиха от Асоциацията на родителите на деца с епилепсия в Международния Лилав ден, който поставя във фокуса на общественото внимание проблемите на хората с това заболяване. В София денят беше отбелязан със събитие, което събра ученици от 112-ото училище да рисуват заедно с художника Иван Яхнаджиев.
Няма точни данни колко са хората с епилепсия у нас, но се смята, че това е 1 процент от населението на всяка държава. Проблемите на българите с епилепсия остават нерешени от години, разказа Веска Събева, председател на основаната преди 26 години Асоциация на родителите на деца с това неврологично заболяване.
"Отсъствието на лекарства, труден достъп до съвременни изследвания. Често в процеса на лечение се установява, че хората имат съвсем различно заболяване, което предизвиква състоянието на епилепсия и е можело да се овладее по друг начин. Искаме обществото да се обърне с лице към нас. Да спре тази стигма в училищата. Децата трябва да бъдат в училище".
С отхвърлянето в училище се е сблъсквал синът на Козета Дончева, който днес е на 37 години. Това се случва в гимназиалния етап от обучението, в столично училище. И влошава състоянието на момчето, разказа майката.
"Започнаха да го тормозят още през първата година. Подиграваха му се и той започна да прави много гърчове. Накрая го отписах, защото никой не обърна внимание".
Има родители на деца с лека форма на епилепсия, които крият това от всички, обясни Веска Събева.
"Живеят с надежда. 70% се лекуват. Изчезва, но остава това, че е бил болен от епилепсия. Винаги хората гледат с недоверие, което е изключително депресиращо и стигматизиращо. Нека да спрем да се сочим с пръст!"
Сред ключовите послания на днешния ден е напомнянето как се оказва първа помощ на човек с пристъп на епилепсия.
"Не трябва да се мести, освен ако не е на стълби или на пътно платно. Обръща се на една страна и под главата му се подлага нещо меко."
Ако вече са минали между 5 до 7 минути, но пристъпът не спрял, извикайте бърза помощ, съветват експертите.
Международният лилав ден води началото си от Канада, където през 2008 година малката Касиди решава да говори за заболяването си пред близки и приятели. Цветът на лавандулата става цвят на епилепсията и повишаването на информираността за тази болест. На днешното събитие деца рисуваха и с лилавия цвят. Насочваше ги Иван Яхнаджиев.
"За мен лилавият цвят винаги е бил символ на любовта. Използва се рядко. Той е духовен цвят и поезия. С него не трябва да се прекалява. Окото прави лилавия цвят силен".
Затова е важно да имаме очи за пъстротата на живота около нас.
