Интервю на Константин Мравов с Димитър Димитров в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Може ли светкавичното развитие на изкуствения интелект да бъде регулирано със законови средства, така че да се предотвратят огромните рискове от технологията?
Този въпрос съпътства притесненията от повишеното разпространение на генерирана от алгоритми невярна информация и още по-сериозните притеснения, че изкуственият интелект може да се превърне в екзистенциална заплаха заради разширяващите се негови приложения - от интернет търсачките до транспорта и военната индустрия.
В средата на този месец Европейският парламент финално одобри отговора на Евросъюза. Това е закон за изкуствения интелект, който сега трябва да получи и последното "да" от 27-те страни-членки в рамките на Съвета на Евросъюза.
Законът, който ще урегулира пазар с половин милиард потребители, въвежда оценка на риска от технологията на няколко нива, забранява определени употреби на изкуствения интелект и въвежда възможни глоби за разработчиците в диапазон между 7,5 милиона и 35 милиона евро.
По думите на Димитър Димитров от българския изследователски център INSAIT ако няма регулация, е трудно компания да инвестира много пари в изкуствен интелект, защото те не знаят какво ще се случи.
Добра стъпка в новите регулации, според него, е това как изкуственият интелект ще се свързва със събирането на биометрични данни, идентификация на хора. Те са добре регламентирани в този закон, смята той.
Според Димитров е добре също, че се създава поне някаква по-конкретна форма, чрез която големите технологични компании носят отговорност за разработките си, а новата европейска регулация ограничава и т.нар. им високорискова употреба.
Планираният европейски закон въвежда ограничения върху разработките и използването на изкуствен интелект на базата на оценка на риска. Употребата на неприемливите системи се спира напълно. Високорисковите разработка включват вграждане на изкуствен интелект в сферата на здравеопазването, в опазването на реда, както и в сферата на транспорта. Тук стои спорният въпрос относно вземането на решения от страна на подобни системи, като законът цели да въведе стриктно наблюдение при разработката и използването им.
В интервю за БНР и предаването "Събота 150" Димитър Димитров подчерта, че това изисква високотехнологично ниво на държавната администрация, което в България, а и в повечето страни от ЕС, го няма.
"Това изисква технологични хора, които да бъдат интегрирани в администрацията. Това е отворен проблем за ЕС, а и не само за ЕС. Това е важно нещо, върху което трябва да работим".
Цялото интервю на Константин Мравов с Димитър Димитров в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.
