Насилие сред децата: Нужна е подкрепа и доверие, а не наказания

Насилието сред децата е нещо, което притеснява всички. По проблема трябва да се подходи професионално, като в центъра не трябва да се поставя системата, а детето, както сочат добрите практики в Европа. 

Това коментира изпълнителният директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева. Пред БНР и специалната рубрика за новото европейско поколение тя подчерта важността на доверието между деца, родители и учители. Също беше категорична, че с децата трябва да се говори, а не да се пристъпва веднага към наказания.

"В България често чуваме, че в отношенията между деца, за деца, свързани с деца, всъщност насилието и различните посегателства към тях са доста висок процент. Това няма как да не ни тревожи. Това е проблем, който би трябвало да вълнува всеки възрастен човек. Това не е тема, която трябва да бъде оставена незасегната и неработено с нея", коментира Алексиева. 

Тя изтъкна фактът, че у нас достатъчно често се говори по темата за насилието и тя продължава да бъде актуална и непрекъснато тиражирана. Това, според нея, означава, че "някак не успяваме да се справим". 

Алексиева е категорична, че трябва да задаваме и възпитаваме в децата си модели, така че при ситуация да можем да отреагираме и да се справим по по-позитивен и разбиращ начин с отсрещната страна, вместо да откликнем с каквито и да било нападки. 

"Когато някое дете направи нещо, всички много бързо търсят наказание - това е най-лесното решение. Между проявата и наказанието обаче има много сериозна пропаст от липса на стъпки за подкрепа", отбеляза като проблем Яна Алексиева.

"Често виждаме тези ситуации, в които някой желае наказание", посочи тя и добави: 

"А децата разбират - когато общуваме с деца, те много ясно разбират какво се случва, въпросът е дали някой им обръща внимание, дали въобще някой говори с тях на тези теми и дали им дава възможност да реагира по друг начин". 

Според нея когато има ситуация на насилие в един клас, независимо дали е между деца или върху дете, ключово важно е в училището да има екип, който да реагира, който да работи с това дете, както и да се подкрепят учители, деца и родителите. Понякога има нужда и от външна подкрепа, смята тя. 

По думите ѝ обаче е изключително важно, когато има ситуация, тя да не бъде пренебрегвана, да не бъде омаловажавана, а да се работи по случая и най-вече да се прецени как да се подкрепят децата, независимо в каква роля са те: 

"Те трябва да разберат какво се е случило, да надградят умения да не стигат отново до там, а не да вървим към наказания и санкция. За съжаление, традиционната форма в нашето образование в повечето случаи клони натам, че когато някой направи нещо, всички много бързо търсят наказание".

Пред БНР Яна Алексиева отбеляза и ангажираността на днешните деца: "Всичко се отразява на едно дете и ако няма и на кого да сподели... Тук не трябва да има борба между родители и учители. Тук във всеки един момент и родителят, и учителят е важен. Понякога детето не може да сподели нещо на родителя, но затова е добре поне в училище да намери човек, на който да сподели, и обратно". 

Мълчанието по проблема не води до нещо добро, категорична е тя и уточни, че това в никакъв случай не е упрек към децата, че не споделят:

"За да сподели едно дете, то трябва да се чувства в доверителна среда, в среда, в която знае, че ще получи разбиране". 

В този смисъл Алексиева отбеляза със съжаление, че отвъд семейството си, децата нямат доверие на учители, лекари, психолози, социални работници, което, по думите ѝ, е много сериозен факт.

"Ако едно дете не се чувства спокойно, то няма как да сподели". 

За да се справи един учител с това да може да познава света на децата, да може да има време за тях, той трябва да бъде подкрепен в това да развие тези умения в себе си и разбира се, да има желанието, мотивацията и времето да работи с тези деца отвъд конкретния предмет, изказа мнението си тя. Според нея във всеки един час, какъвто и да е той, би могло да се отреагира, ако има емоция или проблем в класа. По думите ѝ учителите имат нужда от истинска, професионална и качествена подкрепа, а също и проследяване дали те успяват да го направят. Те трябва да имат свобода в училище да работят с децата и по други теми отвъд стандартните заложени, категорично заяви тя. Според нея едва тогава би могло да видим и малко по-различни личности - порастващи деца, които знаят как да реагират, когато са ядосани, изморени, натъжени или дори когато изразяват щастие. 

Алексиева не вижда положителна промяна, когато става дума за наличните училищни психолози:

"Не виждам някаква огромна промяна в това в училище да има възможността да има стабилен екип от психолози, които да могат наистина да поемат достатъчно спокойно работата. Има нужда от още - дали ще е само психолог или ще е екип от различен вид подкрепящи специалисти, които да могат да помогнат на учителите, родителите, децата в това да се справят с трудностите - има множество варианти. Проблемът е, че никога не стигаме до този разговор. Не се стига до институционална воля да се обмисля как едно училище да е подкрепено от различен набор експерти и специалисти, които помагат - всеки в своята сфера. Един или двама психолози на безкрайно много деца - няма какво да се лъжем, не можем да очакваме свръх много от тях". 

Според нея има много начини, в които училището да работи за това да бъде общност, да се превърне в място, в което децата изграждат отношения помежду си, познават се, екип са, знаят силните и слабите си черти, в училището има възрастни, с които могат да говорят, да споделят, да обсъждат темите, които ги вълнуват, изграждат се социално-емоционалните им умения, някой се грижи за психичното им здраве. Тя наблегна и на работата с родители, защото, по думите ѝ, родителят също трябва да бъде ангажиран и включен и да е равнопоставена личност в училищния живот на детето. 

"Тогава можем да говорим за това как изграждаме в тях тези умения, така че да не стигат до там, че отново да говорим за сбили се деца, агресия или нещо друго, което ни плаши. Или ако са стигнали до там, да се грижим и за двете групи - за жертвите, но и за насилниците", обясни Яна Алексиева.

Всички възможни програми за превенция на насилието - ако думата не е изтъркана, а се използва в истинския смисъл, те вършат работа, изказа мнението си тя и добави, че има много добри методики и програми, които позволяват на едно училище да започне да работи системно за това да въвлича децата в изграждане на социално-емоционални умения и превенция на насилие. 

Яна Алексиева отбеляза и друг проблем, който процентно държи първенство - онлайн тормозът. "Освен насилието, което се случва във физическа среда, има и една друга среда, в която нашите деца не са предпазени нито да бъдат жертви, нито да бъдат насилници". 

Виждаме практики в Европа, в които когато се работи системно и с отношение към децата, ситуациите на насилие намаляват и се наблюдават успехи при изграждането на детето като цяло, коментира още изпълнителният директор на Асоциация "Родители". 

"Иска ни се и тук, в България, системата да е толкова гъвкава, бързо сменяща се и адекватна, така че да се напасва към детето", допълни тя.

По думите ѝ добрите практики от Европа са тези, които поставят в центъра детето и то е водещото. При нас често ситуацията е обратната - напасваме детето към цялата система и ако то не отговаря на системата и изискванията, то е проблемът, а не системата. Според нея именно в това е проблемът. 

И все пак Алексиева е категорична, че в България има десетки организации, институции и училища, които правят невероятни неща. Тя подчерта, че има много голямо сътрудничество с европейските страни и добави, че всяко училище вече работи по различни европейски проекти. Те обменят опит, но всичко това трябва да бъде адаптирано добре и направено така, че да отговаря за нашата реалност, нашите деца, нашето училище.