В понеделник част от света се наслади на пълното слънчево затъмнение, видимо от Мексико, САЩ и Канада. Насладиха се и всички, които гледаха стрийма на НАСА. 3 часа, 9 минути и 40 секунди програма с учени, актьори, спортисти и милиони хора по поляни, стадиони, край Ниагарския водопад, в научни центрове.
Защо е важно да разказваме за онези минути, в които отразяваме неотразимото? Как да комуникираме науката и променят ли се разбиранията на хората за природните феномени през различните епохи? Медийният разказ ни помага да изследваме Слънцето не просто като научен обект, а като културен феномен, замисляйки се и за човека, поставен пред внушителното, далечното, често необяснимото.
Как случка веднъж в живота, поне повечето пъти е така, оставя трайна следа в съзнанието – индивидуалното и колективното? "Изотопия" потърси отговорите като изслуша две затъмнения, за да установи, че четвърт век не е нищо за емоцията.
На 11 август 1999 г. "Хоризонт" има програма, посветена на последното за миналото хилядолетие пълно слънчево затъмнение, което можеше да се види от северните части на Атлантически океан, Европа, Близкия Изток и Индия. Във всички фази затъмнението бе видимо от България, а сянката на Луната премина през североизточната част на страната по линията "Силистра-Шабла". В 14.08 ч. навлезе край Силистра.
Общо лунната сянка измина около 14 000 км. по земната повърхност за 3 часа и 7 минути. Следващото пълно слънчево затъмнение, видимо от тук, ще бъде през 2081 г., така че ако сте изпуснали последното от другата страна на океана, предлагаме безценни записи от Златния ни фонд.
"Особената атмосфера на напрегнатост и потенциална истеричност в деня Х" е опровергана в ефир от учените, но от лошите телефонни връзки (които имат обяснение в дните на слънчево затъмнение) радиото не може да се отърве. Въпреки това предава свидетелския разказ на репортерите ни от различни точки на страната. Чуваме и физик, астролог, пътен полицай, както и тогавашния директор на софийската зоологическа градина. За разлика от БНТ, която – заради проблем с филтрите, не показва затъмнението, БНР потапя слушателите в усещането за онзи притъмнял летен ден.
"Няма опасност за катаклизми и особени влияния върху човека или живата природа, но не трябва да се гледа с просто око", успокоява физикът, докато си приготвя обяд. Приготвил си е и специални очила, а лаиците могат да опушат добре дебело стъкло, за да наблюдават.
"1961-ва го гледах с опушено стъкло", признава ученият. Тогава бил наскоро завършил физик. "Днес в блока доста хора говореха, че тогава науката била назад, и техниката. То се оказа, че особено изменение в научната съоръженост няма. И тогава имаше същите астрономически уреди. 1961 г. не сме в каменния век, а беше доста близка дата, науката беше доста развита. Може на Пако Рабан да му пратим много здраве по ефира.
Това, което очаквам, е малко смущение в животните за няколко минути. Когато притъмнее, някои ще помислят, че е свечеряване, кокошки, гълъби, няма нещо опасно. Спокойно си правя таратор и еврейска баница без окото да ми мига. Нека не се безпокоим, всичко ще мине и утре ще си говорим как е било интересно и приятно."
Физиците може и да не се тревожат много-много за гълъбите и кокошките, но в ефир сме проверили и по-тревожните сигнали като този, че животните в столичния зоопарк ще бъдат упоени.
Директорът д-р Иванов отрича, но признава, че упойки са приготвени. "Ако има буйства между животните, тогава ще бъдат упоявани, а също сме приготвили и две водоноски с вода за разтърваване, ако се наложи." Час и половина преди слънцето да се скрие, кокошките кудкудякат все едно носят яйца и се прибират. В зоопарка в Харков отворили широко вратите между закритите помещения и откритите клетки на животните, разказва водещата. Така направили и в София, там, където в клетка има по едно животно, уверява Иванов и уточнява: "половината от хищниците така сме ги затворили". Животните се наблюдават с научна цел. Тогава и от Дружеството за защита на птиците провеждат наблюдения.
През 1999 г. биолозите следят за "признаци на безпокойство, скриват ли се животните в местата за нощуване, има ли струпване на разпръснатите групи, неадекватни реакции като изместена активност, чистене на кожата, козината и оперението, квичене и плач". За съжаление, зоопаркът не разполага с архив от пълното слънчево затъмнение през 1961 г.
Близо четири десетилетия по-късно са се подготвили с камери, за да снимат най-интересните реакции на питомците. Имат амбицията да ги покажат по телевизията. И тя имаше амбицията да покаже затъмнението, но гледахме черен екран.
Посетителите в зоопарка не са много за сметка на журналистите. Но медиите не следят поведението на животните единствено в София. Затъмнението минава без упойки и водни струи за разтърваване, разбираме от репортера ни в Каварненско: "Животните реагираха спокойно. Имаше куче при нас, което се приготви да спи, съвсем кротко. Лястовички, кокошки, гъски, нямаше звуци, които хората обикновено очакват при такова природно явление."
И сега, и преди преките включвания са гръбнакът на подобни предавания. Като разговора между водещата в София и кореспондента в Шабла, където се е "изнесла по-голямата част от страната". Мобилните телефони имат само румънско покритие. "С голям зор дойдох до тук", признава колегата. "В Шабла е стълпотворение от хора, коли, любители." В Камен бряг има палатков лагер, а в двора на ремонтираното училище са телескопите на учени, астрономи, професионалисти и любители от Русия, Германия, Англия, Япония, Ирландия, Холандия, Полша, Сърбия, Белгия, Украйна.
Хора от различни държави са пътували и преди в преследване на лунната сянка, така че тези, които се изсипаха в Канада, САЩ и Мексико тази седмица, не са изненада. Мащабите обаче са несравними.
В Шабла през 1999 г. има международна експедиция за наблюдение на персеиди. В научния лагер са се приютили около 200 души. Учени от Москва носят специална апаратура, за да наблюдават слънчевата корона. Изследват бързите движения на плазмата. Изучават се и частичните фази на затъмнението.
Оказва се, "астрономите сами охраняват лагера, спят през деня, нощем дежурят". Възниква и проблем с водата, разрешен частично. Движението в североизточна България е интензивно. От "Пътна полиция" предупреждават: "Това е особено състояние на напрежение и създава опасност от злополуки."
В програмата сме се погрижили дори за слушателската карма:
"Апокалипсисът не е явление, което да се свързва с внезапни и драстични събития, които в един момент изцяло да заличат планетата и човечеството от лицето на Земята. По-скоро са събития, които се осъществяват в рамките на определени периоди от време и в този смисъл те влияят кармично в различни региони на света, свързани с натрупана през миналите животи на хората и миналите епохи карма", казва астроложка в студиото. Съветва да отложим по-важните планове за безопасни и благоприятни времена.
Залага на положителното мислене и колективните молитви "както е било по време на Втората световна война, когато чрез групова молитва в някои страни са успявали да предизвикат пробив дори в машина, каквато е била армията на Хитлер."
"Такова изпитание е по-скоро свързано с тенденцията към пречистване, да не го приемат като фатална предопределеност, може би ще можем да отсрочим много неприятни събития. Това важи в най-голяма степен за видните държавни мъже в България и по света, които като че ли най-рядко се оказват на висотата на ситуациите и в повечето случаи следват своите разрушителни инстинкти. А за съжаление те са от значение не само за тях лично, а за твърде големи групи от хора."
За себе си астроложката е взела любопитно решение – да не наблюдава затъмнението.
Можете ли да слушате слънчево затъмнение? Може, разбира се.
"Тук Луната започна да закрива слънчевия диск. Намирам се на едно от оживените места в града, в летните жеги, на едно крайпътно заведение на шосето, свързващо Костенец през Боровец за Самоков, край открития 25-метров плувен басейн с минерална вода", предава репортер на "Хоризонт". Избрал е да наблюдава слънцето без слънце, но със СПА.
"Животът в малкия град е в нормален трудов ритъм. Оживление почти няма по улиците. Намаля чувствително и потокът от автомобили по шосето. Хората се прибраха от полето с каруците и вероятно вече наблюдават затъмнението по телевизията."
Добре че колегата не е хванал каруца на стоп, а си стои с очилата край пътя и се включва в радиоефира без да знае, че БНТ не показа затъмнението. Два дни по-късно генералният директор Лиляна Попова във факс до останалите медии заяви, че природният феномен е просветлил състоянието на телевизията и е извадил наяве непрофесионализъм, гарниран с мания за величие.
По "Хоризонт" информационно затъмнение няма и бързо се разбира, че Апокалипсисът е отложен за друг път.
"Какво преживяхме! Още не мога да го осмисля. С еуфорични възгласи, топовен гърмеж събралите се тук туристи в къмпинга в Шабла отбелязаха природния феномен. По наше изчисление, доколкото наблюдавахме часовниците си, затъмнението продължи 2 минути и 20 секунди. Някъде около 13.30 ч. усетихме притъмняването и хората започнаха да си слагат очилата. Най-голямата атракция бе голям безплатен телескоп, който с часове събираше огромна опашка. Телескопът е осигурен от организирана датска група туристи от 470 души, дошли тук специално. От нос Шабла излетя мотопланер, на който са монтирани 5 дигитални камери. Работното заглавие на документалния филм, който снимат режисьори и оператори, е "Полет към черното слънце"."
Веднага след впечатляващите 2 минути и 20 секунди, които репортерката изчислява много точно, защото регистрираното официално време на затъмнението е с няколко секунди повече, става ясно, че тя не само смята като физик, но и помни като такъв:
"За първи път преживявам такова нещо. Едното беше в детството ми. Тогава го наблюдавах с опушено лампено шише, което направи баба ми, сега с професионалните очила. След като мина слънчевото затъмнение и започна отново слънцето да изгрява, аз, без да искам, погледнах нагоре без очила и видях Зорницата. Това го потвърдиха и други специалисти. Все пак успях и това да видя. Сега хората още стоят, правят си снимки за спомен. Туристите, дошли за атракцията, са доволни. Очила се продаваха до последния момент на цена от 3000 лв. Всичко беше организирано, домакините са се погрижили за всички условия. Най-важното: имаше настроение."
Край Каварна "хората ръкопляскаха, когато слънцето отново се появи. Може би ме изненада само едната звезда, очаквах да са повече. Очаквах и много повече хора. Както разбрах, в Шабла има доста народ, а пък тук присъствието е много по-малко, но и селото е само с 60 души, които се молеха преди това светът да не свърши, въпреки че много от тях помнеха и предишното пълно слънчево затъмнение", съобщава репортер на "Хоризонт".
Може би по-рано са слушали астроложката по радиото... Малко местни, но пък високи гости: председател на Народното събрание, екоминистър, ректор на Софийския университет, много депутати и други повече или по-малко известни хора.
4 минути и 28 секунди през 2024 г. Слънчевото затъмнение в стрийма на НАСА бе епично.
Български учени наблюдаваха явлението в Мексико и Тексас, но от островите Кук, през 15 американски щата до Канада, милиони затаиха дъх. И тази година имаше астролози, пророкуващи какви месеци ни чакат след 8 април. През 1999-а мюсюлманите в Египет бяха посъветвани от духовниците да се затворят, докато в Йордания и Сирия обявиха национален празник. През 2024-та чухме индианците от народа Навахо. Дейвид е от Далас. Разказа за астрономията в разбиранията на местните:
"Знанието за затъмненията ни връща назад. От по-старите поколения знаем, че са били наясно: ако погледнеш право в слънцето, можеш да нараниш очите си. Познавали са опасността от съзерцанието на слънчевото затъмнение с невъоръжено око. Хората са били предупреждавани да се приберат, особено децата. Времето на затъмнението е време на обновление. То е дар. Повтаря се циклично."
И тази година изследователите изстреляха ракети по пътя на затъмнението, бяха в зоологическите градини, изпращаха радиосигнали и проучваха Космоса с камери. От Международната космическа станция ни показаха лунната сянка върху земната повърхност, видяна отгоре.
През 2017 г., когато американците отново наблюдаваха затъмнение, костенурки от Галапагоските острови започнаха внезапно да се чифтосват. Проф. Адам Хартстоун-Роуз от Държавния университет на Северна Каролина разказа, че възрастни птици фламинго са събрали малките в средата на ятото, за да ги предпазят. Тази година учени от различни организации и институти приканиха хората да участват в т. нар. гражданска наука: да следят реакциите на животните и да изпращат снимки и видеа за анализ.
Може би някой ще повтори индийско изследване от 2011 г., когато стана ясно, че в пика на затъмнение бактерии в лабораторни условия са променили размера и формата си.
Във всеки случай от стрийма на НАСА разбрахме, че на места репортерите бяха полазени, но не от бактерии: "Наизлязоха нощните насекоми. Виждам буболечките."
Да видиш как изглежда короната на Слънцето тоест как изглеждат над 1 000 000 градуса по Целзий е феноменално. Днес вече можем да го гледаме многократно. Тричасовото предаване на НАСА показа затъмнението в различни точки. Червенееше в Арканзас, синееше край Ню Йорк, скри се зад облаци край Ниагара. Но навсякъде емоциите бяха сходни, а хората – удивени.
Ако в България сте имали възможността да чуете за затъмнението по радиото и да не го видите по телевизията, 25 години по-късно ще оцените що за подвиг е било стабилното ефирно присъствие, тъй като активността на Слънцето може да наруши почти всички комуникации, включително FM вълните. Слънчевата енергия зарежда йоносферата, благодарение на която радиопредаванията обикалят света. Но когато Луната блокира Слънцето, йоносферата е засегната.
За да проверят влиянието върху радиото, любители от цял свят си изпращаха сигнали. Състезаваха се за най-много осъществени връзки. Т. нар. "радиопарти" подсили усещането за общност с код 73, с него хората си отправят добри пожелания.
Американската космическа агенция изпрати реактивни самолети по пътя на затъмнението, за да направят снимки от височина 15 240 м. над Земята. Оборудвани със спектрометри, за да разберем повече за взривовете от слънчева материя. Скоростта на пилотите: 740 км/ч. Имаха две минути повече от нас да се насладят на лунната сянка.
От НАСА отговаряха на въпроси в социалната мрежа Х, където стана ясно, че не трябва да снимаме затъмнението със смартфон, защото може да го повредим, но въпроси имаше и по време на стрийма:
"Здравейте, всички, аз съм Скарлет Йохансон и играя директор за връзките с обществеността на НАСА във филма "Отведи ме към Луната". Надявам се всички да се насладят безопасно на затъмнението. Към Космическата агенция имам въпрос за Луната. Чувала съм, че по време на пълно слънчево затъмнение кратерите и другите образования по повърхността на Луната имат значение за това, което виждаме на Земята, когато Луната скрие Слънцето. Защо става така?", пита известната актриса.
Лентата, която споменава, излиза по кината през юли. Дотогава и други момичета имат въпроси: "Здравейте, казвам се Макензи и съм в трети клас. Въпросът ми е каква е разликата между слънчево и лунно затъмнение?"
Скарлет, Макензи и 32 000 000 души бяха на пътя на затъмнението. Още милиони им гостуваха, за да гледат. Оценките само за вътрешния туризъм бяха за 4 000 000-5 000 000 пътуващи ловци на затъмнения. Като добавим и чужденците, усещането е неописуемо.
"Да се насладим на момента тъмнина. Хората са дошли от целия свят…И изведнъж тъмнината се превръща в светлина", която да огрее огромното астрономическо семейство.
И парите си ги бива. 4 минути приобщаване – милиард и половина долара прогнозни приходи в американската икономика, която се подготви с извънредно положение тук и там, тематични курабийки в Илинойс, масово бракосъчетание в Арканзас и специални татуировки в Охайо. Нищо ново под затъмненото слънце.
Ако сте пропуснали феномена, гледайте го онлайн. Ако не ви се гледа, отдайте се на собственото, пък и чуждо въображение.
Композиторът Уейн Грим и квартет Kronos претвориха слънчевото затъмнение от 2017 г. в музика, в чиято основа са реални дигитални данни от телескопи. Популярни изпълнители от различни десетилетия възпяват явлението. Може би най-буквално се възприема последната композиция от албума на Pink Floyd "Тъмната страна на Луната".
Освен в музиката, затъмненията виреят добре и в литературата. Жул Верн, Марк Твен, Стивън Кинг… Списъкът не е малък. Обичаме затъмненията и в киното и телевизията. От "Стар Трек" до "Самурай Джак", от "Аватар" до "Патешки истории". Дори в комикс за белгийския детектив Тинтин от 1948 г. ще се натъкнете на слънчево затъмнение. Както и върху немалко обложки на албуми, видео- и компютърни игри. Попкултурното значение беше бетонирано от един от гостите на НАСА в Кливланд: "главния ни отговорник по сигурността кучето Снупи. Той ще ни каже как е безопасно да гледаме затъмнението."
Снупи не казва, но показва и като истински плюшен сладур гласува за трите отбора – отбор Земя, отбор Луна и отбор Слънце, на допитването на Американската космическа агенция чий голям ден е 8 април. То завърши с изявен победител: по 26% за Земята и Слънцето и 48% за Луната.
Да задаваш въпроси и да търсиш отговорите – класическа бойна задача на журналистите, които по своему пазят големите моменти в историята. Само си представете каква седмица! На 8 април – пълно слънчево затъмнение, на 10-и – 45 години от първия полет на българин в Космоса, на 12-и – 63 години от излитането на човек отвъд земната орбита.
В Златния фонд на БНР пазим думите на Юрий Гагарин преди старта на космическия кораб "Восток 1", както и самото изстрелване.
"Скъпи приятели, близки и непознати, съотечественици, хора от всички страни и континенти, след няколко минути мощен космически кораб ще ме отнесе в широките простори на Вселената. Целият ми живот сякаш е прекрасен миг и всичко сторено и преживяно от мен до днес е било в името на този миг."
Излитането е обявено в ефир от Пенка Писанова:
"Напрежението беше голямо. Чакахме мълчаливо минутата на излитането. Най-после тя настъпи и вестта излетя мигновено в ефира. Безкрайно радостни, ние се прегръщахме, целувахме се."
После посадили брезичка пред радиото. Боян Трайков пък е репортерът, който предава от полета на Георги Иванов:
"Микрофонът на Българското радио е на хиляди километри от вас, в необятната казахстанска степ, за да ви предадем изключителното, великото за нас събитие – полет на българин в Космоса. Ще повторя, всички да чуят, полет на българин в Космоса! Звучи невероятно, звучи фантастично, но това ще се случи!"
Можем да си спомним и за Константин Циолковски, руския учен от полски произход, който (заедно с американеца Робърт Годард) е сред основоположниците на космонавтиката. През 1935 г., когато е на 78, казва:
"Младите летци – на тях възлагам най-смелите си надежди. Те ще помогнат да се осъществят моите открития. Те ще бъдат талантливите строители на първия междупланетен кораб."
Днес продължаваме да мечтаем за нови хоризонти, а на 8 април имахме възможност да помечтаем и за нашата звезда. Но, за да не кажете, че в БНР се изхвърляме, ви припомняме какво БНТ успя да покаже за разлика от затъмнението през 1999-а. 4 години по-рано, при това на 11 септември, видяхме очакването на хиляди местни с междупланетни кораби да дойдат извънземните, на гости на Русе. Трябваше да кацнат на летището край Щръклево. Направо да пощръклееш…
Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват:
- Вярвате ли, че ще дойдат?
- Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем.
- Те дали биха могли да помогнат на България с нещо?
- Ами казаха: "Ще помогнем".
- Смятам, че могат, щото ний не можем, поне те да ни помогнат. Трябва да се обедини всичко в едно.
- Как мислите, че изглеждат?
- Във всички случаи ще бъдат интересни поне за нас.
- Ще бъдете ли разочарован, ако не дойдат?
- Няма да бъда разочарован, защото просто не ми се вярва, обаче се надявам.
Някои отидоха само за майтапа. Други искрено вярваха на дамите в розово, т. нар. контактьорки, които предадоха послание от извънземния президент, че чака пистата да се разчисти, за да помогне на България, както и за спасението на Земята и човешките деца.
Е, русенци не дочакаха високите гости от Република Вестуми, но пък хапнаха кебапчета и пиха бира. Ще запазим в аналите на медийната история и това.
Запазете спомена за земляните и техните емоции пред гледката на затъмненото слънце като чуете историята в звуковия файл.
Изображения: Pixabay.com и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
