Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отзвук от “Фантомът на операта“ в НДК

3
Фантомът на операта
Снимка: BG Sound Stage

35 години след премиерата си, след близо 14 000 спектакъла и баснословни приходи, миналата година – на 16-и април, най-дълго играният на Бродуей мюзикъл – “Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър, слезе от афиша на нюйоркския Majestic Theatre заради постпандемичната криза. Знаменитият продуцент Камерън Макинтош обеща, че някой ден “Фантомът“ ще се завърне на Бродуей, а междувременно продукцията пътува. Така и ние имаме изключителния шанс да я гледаме на българска сцена – след спектаклите в Операта в Дубай от 22-и февруари до 10-и март и преди спектаклите в Музикалния театър в Базел от 6-и ноември до 22-и декември.

В зала 1 на НДК от 11-и до 21-и април много хора в публиката сбъдват мечтата си да гледат на живо спектакъла, който ги е завладявал от малкия или от големия екран. Други се срещат за първи път с “Фантомът на операта“, който без съмнение ще ги омагьоса. Защото в сюжета за драматичния любовен триъгълник плюс типичните взаимоотношения в един оперен театър, предадени с дълбок психологизъм и чудесно чувство за хумор, всеки може по някакъв начин да се припознае. Затова сюжетът продължава силно да вълнува и да бъде актуален, т.е. превърнал се е в класика. Второ, защото музиката на Андрю Лойд Уебър е шедьовър в жанра. Не само хитовите арии, дуети и терцетът на Кристин, Фантома и Раул, но и големите ансамбли. Спомнете си как Виктор Юго възкликва по повод квартета в операта “Риголето“ на Верди: “Ех, ако и аз имах възможност в моите драми да направя така, че четири действащи лица да говорят едновременно, като при това публиката различава техните думи и различни чувства, какъв ефект бих постигнал!“ Постига го и Андрю Лойд Уебър във “Фантомът на операта“, особено в съвършено изпълнение като това, което имаме възможността да гледаме и слушаме в зала 1 на НДК. Не един или двама, а целият каст е съставен от бродуейски стандарт актьори, певци, балетисти! Като прибавим към това оригиналните костюми и декори – получава се “спектакълът на спектаклите“. Тоалети от коприна, кадифе, дантели, с над 1 200 пришити декоративни елементи – скъпоценни камъни, мъниста, апликации. Завеса от 20 000 копринени рози, ръчно бродирани в Китай... Разбира се, в пътуващ вариант няма как да се случват всички вълшебства, както в специалния театър, в който се пресъздават всяка вечер, например полилеят да лети из залата и да се счупи с трясък на пода. Тук трябва да отбележа, че “Фантомът на операта“ продължава да се играе в His Majesty's Theatre в Лондон. Там можете да преживеете това. Тук полилеят се спуска по-бавно, отколкото в Музикалния театър. И все пак, напълно си заслужава да гледате един от спектаклите в НДК!

Аз бях на втория спектакъл, в петък, когато се случиха интересни неща. Знаете, в мюзикъла “Фантомът на операта“ има “спектакъл в спектакъла“, защото действието се развива в Парижката опера. Там се налага Кристин Дайе да замести примадоната Карлота Джудичели и така изгрява нейната звезда, както често се случва в оперния свят. В петък преди спектакъла в НДК обявиха, че в ролята на Кристин Дайе ще пее резервата Грейс Чапман, която също се изяви отлично. След това, точно когато в мюзикъла Фантомът предизвиква технически проблеми в Парижката опера, в НДК обявиха, че се налага да прекъснат спектакъла за кратко поради технически проблем и ни молят да останем по местата си. Част от публиката, която може би за първи път гледаше “Фантомът на операта“, вероятно си помисли, че по този остроумен начин по принцип се обявява паузата и започна да излиза от залата. Наистина след няколко минути проблемът, вероятно с въртящата се сцена, с която се пресъздават подземията, залата и покрива на Парижката опера, беше решен и спектакълът си продължи. Признавам си, в този момент погледнах с известно притеснение нагоре към полилея, под който в Музикалния театър не продават местата, а тук в Оркестрината имаше зрители. И още нещо любопитно за мен. В паузата няколко зрители погледнахме в кошарата. Съставът на оркестъра е щрайх квинтет, духов квинтет и три синтезатора. На пулта на контрабасиста до електронния щим забелязахме роман на Лий Чайлд. Зачудихме се дали си чете в моментите, когато не свири, или го ползва за нещо друго. Така или иначе, всички изпълнители играха, пяха и свириха вдъхновено. Не мога да кажа, че са се пестили като за българска сцена. Имах възможност да гледам отблизо диригента Джон Ригби, който с истинско удоволствие водеше спектакъла и извайваше музикалната тъкан, дори пеейки беззвучно. 

Мюзикълът “Фантомът на операта“, който пресъздава живота в Парижката опера, изисква не само бродуейски стандарт актьори-певци-танцьори три в едно, но истински оперни певци за някои от партиите. Португалският колоратурен сопран Лара Мартинс е разкошна в ролята на италианската примадона Карлота Джудичели. Възпитаничка на Гилдхол Скуул, специализирала в Марсилия, тя има и чисто оперни изяви на различни европейски сцени, освен, че е пяла Карлота в Her Majesty's Theatre в Лондон. Вече казах, че Грейс Чапман, която в НДК е предвидено да изпълнява ролята на хористка в Хора на Парижката опера и е резерва на Кристин Дайе, като в “спектакъл в спектакъла“ влезе убедително в главната роля. Надим Намен и Дъги Картър са великолепни мюзикълни артисти в ролите съответно на Фантома и Раул, Виконт дьо Шани. Отново ще повторя: всичко е на най-високо ниво и наистина си струва да се гледа един от спектаклите на мюзикъла “Фантомът на операта“ в зала 1 на НДК до 21-и април!


 


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна