Гробът на Андрей Луканов вече е от старите, но и днес българските политици се оправдават с Луканов за несполуките на прехода. Обвиняват него за селекцията на олигарсите. Това е много лесно обяснение, което ни спестява срама, че сме лоши избиратели.
Това сподели в интервю пред БНР журналистът Анна Заркова за новата си книга "Бялата лисица" за живота и убийството на Андрей Луканов. Премиерата е утре от 19.00 часа в "Червената къща" на ул. Любен Каравелов" в София.
"Колкото човек повече знае, толкова по-трудно му е да отговори еднозначно. Причината за смъртта му я търсех в биографията, но там е по-лесно да намериш "игла в купа сено". Има хора, които, каквото правят, то е мащабно. И Луканов се оказа такъв човек", отговори Заркова на въпроса - кой има интерес от смъртта на Луканов.
Авторът на "Бялата лисица" е категорична, че убитият през 1996 г. два пъти премиер, 1991 г., на България притежавал едно от най-ценните качества на политик от международен мащаб – да си създава безброй и силни врагове.
"Извън политическите причини и другите възможни, където и да пипнех, все някак си попадах и на прословутата българска завист. През 1990 г. Луканов е на политическия връх, начело на делегацията на БКП на националната кръгла маса, видяхме в него човек, несъответстващ на представите за правоверен комунист", разказа Заркова.
И сподели, че са доста белите петна около смъртта му:
"Започнах да събирам информация от един доста далечен ден, почти преди 30 години, ден, в който ми се обади познат полицай. Помня този ден, в който отидох на местопрестъплението, където едни суетни политици позираха пред репортери. И оттогава въпросите без отговор се умножиха. Петима бяха осъдени на доживотен затвор, но на горните инстанции бяха оневинени. Едно нещо със сигурност към днешна дата е, че убиецът на Луканов и подбудител са на свобода. Ако подбудителят е целял с Луканов да бъде погребана мръсна политическа тайна, значи той е постигнал безнаказано целта си и може би злорадства някъде около нас. Може би се смее на нашата надежда, че може да има правосъдие и справедливост, ако много го искаме".
"Тази книга е достоверен разказ за предисторията и убийството на Андрей, но дали е нужен този достоверен разказ сега? Да! Живеем във време, в което историята се преразказва и от хора със съмнителна грамотност и морал и в книгата исках по репортерски да съхраня историята, историята на прехода. Става въпрос за преход, който не е мирен, белязан е с кръв, с кръвта на Луканов", споделя Заркова.
Сред многото прякори на Андрей Луканов тя избира Бялата лисица, защото така го помни, "с блестяща бяло коса със старомодни очила и облегнат на една ръка, когато разговаря с някого".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
