9
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се въведе постоянен контрол на цените на въглищата за населението, за да не се допусне манипулиране на пазарите. Женен е и има пет деца. Основател и издател на седмичника "The Times of Central Asia". Владее киргизки, руски и английски език.
Професор Джоормат Оторбаев, физик, политик, бизнесмен, издател разказва пред Покана за пътуване за родния си Киргизстан. Въпреки, Че страната е втората най-малка в Централна Азия (след Таджикистан), тя е почти два пъти по-голяма от България със своите близо 200 хиляди квадратни километра. Това е една от най-високопланинските държави в света. Средната й надмоска височина е приблизително колкото връх Мусала, а връх Дженгиш Чокусу е 7439 метра. В ерата на Съветския съюз Киргизстан не е била предвидена за промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, характерни за съседните бивши съветски републики.
Г-н Оторбаев, Вие сте бивш министър-председател на Киргизстан, но ние в България нямаме достатъчно информация за страната Ви. Бихте ли ни разказали малко за себе си и след това и за вашата родина.
Моята страна е част от Централна Азия, в която се намират пет страни от бившия Съветски съюз, сега станали независими. Ние сме притиснати между Китай и Русия. Сега се учим как да живеем, да оцеляваме и да развиваме нашите нации в нови реалности. Тъй като бяхме част от Съветския съюз, ние неизбежно носим наследството от това да бъдем част от голяма държава с огромен потенциал. Включително и това, че по времето на СССР бяхме в братски отношения и с вашата страна.
Аз самият живея два живота. По-точно животът ми се дели на два етапа. Първият е в Съветския съюз. Аз съм физик по образование. Завършил съм университета в Санкт Петербург. По съветско време бях активен учен, професор по физика, пътувах по целия свят за конференции, научни посещения. Веднъж посетих България. В София гостувах във вашата Академия на науките, където имах добри колеги, приятели, с които си сътрудничех и те ми показаха голяма част от вашата красива страна.
След разпадането на Съветския съюз продължих да се занимавам с наука. Върнах се в страната си. Заех се със съвсем различни неща в бизнеса и в политиката, опитвайки се да помогна на моята нация да се движи в правилната посока.
Не знам дали правилният превод на Вашата книга е "Заключените държави". Доколкото разбирам става дума за страни без излаз на море. Така ли е?
Книгата, която написах и която беше публикувана миналата година в Лондон и Ню Йорк, е с подзаглавие "Икономическото възраждане на Централна Азия в сянката на Новата голяма игра". Това е предимно икономически анализ – как започнахме преди 32 години, нашето развитие като независими държави и как тези години повлияха на състоянието и етапа, в които сме сега. Ние сме сравнително малък икономически регион, общуващ с по-големи икономически сили, сред които нашия съсед Китай, нашата съседка Русия, нашите далечни съседни западните държави, както и други географски близки страни като Афганистан и Иран.
Основната идея е как да спечелим от нашето географско положение, което в момента има много недостатъци, тъй като ние сме от така наречените страни без излаз на море. Те обикновено не са гъсто населени, тъй като търговията е много скъпа и имат нужда от добри комуникационни канали, както в енергетиката, така и в транспорта, в цифровизацията, за да можете да бъдете конкурентоспособни. Защото в сегашния световен ред ключова е конкурентоспособността. Затова обърнах специално внимание, че можем да погледнем към нашето минало, когато по време на Великия път на коприната Централна Азия е била най-проспериращата част на света. Действието се развива между 800 и 1200 г. пр.н.е. Нашият регион беше най-проспериращ. Тогава са създадени най-красивите произведения на науката, поезията, литературата, историята. Понеже сме свързвали чрез стария Велик път на коприната Китай и Европа.
Затова се опитвам да разгледам този исторически факт като възможност ново съживяване на Новия път на коприната, например чрез железопътни линии, които сега се развиват доста активно. Има голям потенциал. Ние живеем на най-динамичния континент на Земята, който е Азия, и вярваме, че да бъдем част от нея ще донесе на нашата нация ясни ползи. 
Какво да кажем за инициативата Един пояс, един път? Вие част ли сте от нея?
Да, всички наши страни са част от тази инициатива, защото Китай без съмнение ще бъде водеща икономическа сила за 21 век, а ние сме съсед от векове. И е голямо предимство да бъдем в близост до такава динамична и гледаща напред страна. Важно е да бъдем част от възраждането на Азия, а е ясно, че Китай ще бъде лидер на това развитие. Ето защо е напълно естествено, че всичките пет бивши социалистически републики, преди част от Съветския съюз, страни решиха да работят заедно с Китай в близко сътрудничество.
Доколкото знам, вашата страна е предимно планинска. Освен красива природа имате ли и допълнителни ресурси и суровини като злато или петрол?
Не. Централна Азия е регион, който е богат на природни ресурси. Разбира се, всеки знае, че нефтът и газът са важни. Три от пет държави имат огромни ресурси от тях. Това са Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, които търгуват активно с със съседните страни, както и с Европа.
Ние, Киргизстан и Таджикистан, нямаме петрол и газ, но разполагаме с други природни съкровища като злато и ценни минерали. Особено в планинските райони. Ние обаче вярваме, че не само проучването на природните ресурси, а главно нашият интелектуален капацитет, е основният потенциал да генерираме богатство чрез знания и че в това е нашето бъдеще. Защото като бивши съветски страни, нашето население е високо образовано. Сигурен съм, че е така и във вашата страна.
Нашето младо поколение наистина трансформира региона в дигитален център, в място за цифрови иновации в използването на изкуствен интелект и други напълно нови технологии. И ние вярваме, че трябва да работим главно върху икономика, основана на знанието, за да развием страната си. 
А какво ще кажете за изтичането на мозъци?
Да, имаме изтичане на мозъци. Нашите най-талантливи хора търсят реализация в Силициевата долина или в Калифорния. Но това, в което ние вярваме, е, че те няма да остават завинаги там . Е, някои от тях вероятно ще се заселят на такива важни места, които им позволяват да придобият знания, да генерират свои собствени способности и т.н. Но някои от тях ще се върнат.
Няма проблем. Важното е, че талантите, не всички, но повечето от тях все пак ще искат да живеят в родината си. Защото те ще осъзнаят, че има потенциал, обещаващо качество на живот, начин на ясна комуникация, отворен към външния свят. Той ще им създаде възможности да бъдат физически в нашия район, в същото време да бъдат част от глобалния дигитален свят.
Значи трябва да създадем добри условия и качество на живот за хората, които са наши граждани. И ако погледнете страни като Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, ще видите много иновации в цифровата област. Някои от тях са уникални и вече носят плодове в икономическото развитие, дигиталното банкиране, търговията с крипто валути и т.н.
Там ще имаме бъдеще. И тъй като Китай също преминава към модернизация и висококачествено развитие, ние им казваме, че това е естествения начин, по който ще работим заедно. Така че не е задължително Силициевата долина да се намира само в Северна Америка. Други иновационни центрове могат да бъдат създадени в Азия, в нашите страни и съседните държави. И ние ще бъдем част от този процес.
Другото ни национално богатство е природата, защото тя е недокосната от цивилизацията.
Имате ли планове да развивате туризма или хотелиерството?
Гостоприемството ще бъде един от основните приоритети на нашето икономическо развитие. Това вече се случва, защото имаме естествена красота. Ние сме планинска страна, по-чиста, по-дива. Планините са много високи, красотата е невероятна. Разполагаме със зимни и летни възможности за туризъм.
Киргизстан донякъде прилича на България – планини, реки, зеленина. Но вие имате високи по седем хиляди метра върхове.
Да, в това е малката разлика. Но ни позволява да развиваме по-екзотичен вид туризъм. В последните години гостите, които посещават страната ни надвишават броя на населението. Те са предимно от съседни региони. Но поради добрата логистика очакваме хората от цял свят да дойдат да се насладят на нашата природа и гостоприемство.
Развивате ли алпинизма? Знаете, че в момента базовият лагер на Еверест се е превърнал в най-обикновен маршрут. Казват, че там има дори банкомат. А при вас планините все още са девствени.
Така е, но знаем, че всеки иска да стигне до номер едно. И ние следваме Еверест. При нас не е толкова пренаселено, но е много натоварено. Ако говорим за върхове по-високи от 7500 метра, имаме малко от тях, но тогава става дума за професионален алпинизъм.
Трябва да имате специални качества и умения, за да се изкачите до тях, не стават за обикновено хора от улицата. Този вид бизнес все още не е много развит. За момента това е доста уникално, доста екзотично.
Но определено имаме потенциал да посрещнем хората, които са готови да отидат на такава височина. Да заповядат в Киргизстан!
А имате ли хора като шерпите, които помагат на алпинистите?
Да, имаме местни хора със специфични познания и умения, които могат да им помогнат. Друга интересна гледна точка е наличието на снежни леопарди в нашите планини. Те са под закрилата на природозащитниците, вписани са в Червената книга и ние обръщаме голямо внимание на опазването на природата. Например, в нашите планини ловът е забранен. Искаме да запазим тази екосистема във вида, в който е съществувала от векове.
Възможно ли е да се види снежен леопард?
Много рядко. Само в зоопарка. Това е много умно животно. То знае как да се крие от хората. Така че само професионалистите могат да го снимат. Но ние разполагаме с природно чисти места, където е забранена всякаква стопанска дейност. Нашите защитници пазят природата. Камери са поставени навсякъде. Те редовно успяват да заснемат снежни леопарди, чието друго име е барс. 
Значи имате много снимки и видеоклипове с барс?
Не аз. Имам предвид Киргизстан. Навсякъде има снимки.
Звучи много интересно. Надявам се след нашето интервю българите да посетят Киргизстан. Защото ни го представихте много цветно.
Моля, заповядайте. Нашият език е киргизки. Но всички хора у нас говорят руски. Повече или по-малко свободно. Което е добре.
Може би младите говорят и английски?
Някои, да. Предимно в градовете. Ако отидете по улиците и видите млад човек, можете лесно да опитате разговаряте английски с него. Може би няма да е перфектен, но английският е езикът на Интернет.
Какво ще кажете за местата за настаняване? Има ли добри хотели?
Имаме уникално езеро в нашата страна. Само две езера в света са на такава надморска височина в планините. Езерото е на 1600 метра надморска височина. Дължината на това езеро е 200 километра.
Широчина ме 60 километра и дълбочината 700 метра. Чисто, красиво планинско езеро. Второто от този тип е Титикака в Перу.
Няма други подобни планински езера по света. И туристите особено обичат да ходят там, защото наоколо има и красиви планини. Там е град Каракол. Чието население е около 50 000 души, но разполага с над 200 хотела. В този малък град. А в столицата Бишкек, хотелите са 1000. И можете да си направите резервации онлайн. 
Чакайте ме в Бишкек. Идвам.
Заповядайте! Имаме четири сезона. Планини с възможности за ски. Като в България. И е евтино.
Това също е важно. Защото, знаете, хората в бившите комунистически страни не са много богати.
И ние търсим нещо естествено и по-евтино. Това е сравнително евтина страна. Разгледайте мрежата и ще видите всякакви възможности. Комуникацията също е отлична. Имаме най-евтиния интернет в света. И сме в Топ три за най-развит мобилен интернет. Ще бъдете свързани, където и да сте. Дори и на 7000 метра над морското равнище.
А визите за европейски граждани?
Без виза. При нас влизат без виза гражданите на 100 държави. Това определено е добра причина да дойдете.
