Израел изглежда решен да влезе в Рафах, но заявената цел за унищожение на "Хамас", заради която рискува живота на държаните от групировката заложници, е непостижима. Това е мнението на Нейтън Трал, американски журналист, автор и анализатор, който работи в Ерусалим.
Константин Мравов разговаря с него:
"Хамас" е политическа партия с дълбоки корени не само в ивицата Газа, а също на Западния бряг и сред част от палестинската диаспора. Според сегашните проучвания, това е най-популярната партия както на Западния бряг, така и в Газа. При това положение няма как "Хамас" да бъде елиминирана само с военна операция в ивицата, въпреки репресиите срещу организацията на Западния бряг.
Дори да вземем по-тясното разбиране за "Хамас" като управляващ и въоръжен субект в рамките на Газа, там тя пак не може да бъде елиминирана. Организацията е отслабена, но е шокиращо, че след 6 месеца тотална блокада на тази малка територия, лишена от гориво, храна, вода и ток, въоръженото крило на "Хамас" устоява на офанзивата на най-голямата военна сила в Близкия изток, на която Съединените щати не спират да доставят боеприпаси.
Израел обяви победа в северната част на ивицата, а седмици след това техни войници не спират да умират в същите тези северни райони. Тоест, "Хамас" не е елиминирана дори и там. Освен това, кой помага на останалото местно население на места като лагера Джабалия и град Газа? Това са същите представители на досегашните власти на "Хамас".
Ако унищожаването на "Хамас" не е постижима цел, а оцеляването на израелските заложници може единствено да бъде застрашено от допълнителна агресия, какви са целите на Нетаняху и Израел в Рафах? Да започнем от унищожаването на тунелите от египетския полуостров Синай към южната част на ивицата.
"Една от основните цели е отслабване на батальоните на "Хамас" в града. Те не са били атакувани в мащабите, предприети срещу частите на групировката на север и в Хан Юнис. По-непосредствената и дългосрочна цел е да няма начин оръжия и всякакви други стоки да достигат Газа, без да бъдат проверени от Израел. Единственият начин това да се случи е окупацията на т.нар. Филаделфийски коридор - границата между Газа и Синай.
Истинската военна цел е контролът над този район, защото двете възможности пред Израел са да продължи с окупацията на ивицата или да се примири, че "Хамас" ще продължи фактически да я контролира. Има много приказки за разполагане на други арабски сили, за разполагане на международна военна коалиция - Израел е против Газа да бъде контролирана от Палестинската автономия, други страни подкрепят такова решение, но нищо от това не може да се случи без съгласието на "Хамас". Затова и опциите пред Израел са дългосрочна окупация или примирение със завръщането на групировката."
Съединените щати са сред страните, които подкрепят Палестинската автономия да управлява Газа. Те са гласни противници на офанзива срещу Рафах, тази седмица започнаха изграждането на временно хуманитарно пристанище на ивицата. Едновременно с това Конгресът одобри още 13 милиарда долара военна помощ за Израел. Лицемерно ли е това?
"Бих казал, че поведението на Съединените щати в този конфликт е речниковото значение на думата "лицемерие". В рамките на един фотографски кадър можете да видите район на Газа, бомбардиран с американско оръжие, където едновременно с това бива спускана американска хуманитарна помощ.
Когато американският държавен секретар чупи китки и обяснява как е провел много тежък разговор с Нетаняху, това не означава нищо. Значение би имала тяхна заявка, че ще спрат или че ще намалят доставките на оръжия за Израел, че ще спрат да ги защитават в Съвета за сигурност на ООН. Това са значими действия, които биха спрели войната, на които Съединените щати не са готови. Сегашните заявки за ограничаване на Израел и опитите офанзива срещу Рафах да не бъде толкова кървава са празни приказки."
Намирате се в Ерусалим. Доколко сте притеснени от възможна допълнителна ескалация в Газа и от такава на конфликта с "Хизбулла" по северната граница, предвид разменените преки удари с Иран?
"От поведението на "Хизбулла" и на Иран през последните 6 месеца се вижда, че те не искат пълномащабна конфронтация с Израел. За скорошната си атака Иран предупреди часове и дори дни по-рано във всякакви разговори със съюзници на Израел. Бавнодвижещи се дронове предшестваха ракетните изстрелвания. Това беше изцяло демонстративно нападение без намерения Израел да бъде засегнат по начин, който ще доведе до война. Отговорът на Израел беше същият.
Израел е прекалено малка страна, за да може да воюва на два фронта едновременно. Най-малкото ще иска да приключи с Рафах преди да води война с "Хизбулла" или Иран. Поради тези причини поне в близките дни такъв конфликт е малко вероятен, но Израел е заявявал многократно, че няма да позволи на евакуираните от северната част на страната нейни жители да се върнат там преди "Хизбулла" да бъде военно или дипломатически отблъсната на десетки километри от границата. Ако няма промяна в тази позиция, конфликт с "Хизбулла" е възможен в рамките на следващите месеци."
Много преди ескалацията след 7 октомври, още през 2017-а, в една ваша статия написахте, че за Израел трайно мирно решение, основано на същестуването на палестинска държава със столица Източен Ерусалим, ще е толкова непопулярно, че никога не може да бъде взето. Невъзможно ли е към днешна дата?
"С всяка следващата седмица разделянето на тази територия, която в момента е изцяло под контрола на Израел, става все по-малко възможно. Израел увеличава заселванията, увеличава контрола си, продължава с фактическото анексиране на огромни части от Западния бряг. Ако някога посредством международни санкции и прекъсване на американската подкрепа Израел бъде поставен пред избора или да даде реален суверенитет на палестинските територии или да даде израелско гражданство на палестинците, чийто живот контролира, Тел Авив би избрал суверенитета и би се разделил с една пета от своята територия.
Но Израел никога не е бил поставян пред такъв избор. Той има трета възможност - да продължи да контролира териториите, да преговаря и да говори за ограничена автономия, за това, което Нетаняху нарича "държава с минус" за палестинците вместо истински суверенитет. Ще е нужен огромен международен, както и някакъв вътрешен натиск, за да се доближи Израел до подобно скъпоструващо решение."
Вашата книга "Един ден от живота на Абед Салама" попадна в списъците с най-добрите книги за 2023 година на "Ню Йоркър", "Икономист", "Файненшъл таймс" и други престижни издания, а получи позитивни рецензии в много други. Използвате един частен случай, за да изградите портрет на двоичното общество, което Вие и този човек споделяте. Как би се променила тази история след събитията на 7 октомври?
"По-дълбоката тема е системата на контрол, в рамките на която живеят героите в книгата. Тя продължава да същестува и днес, ще продължи да съществува и след примирие в Газа. Това е и идеята ми. Аз умишлено не съм написал книга по някое от събитията в новинарските заглавия или такава за предишните палестински въстания и войни в Газа. Когато нещо такова се случи, светът казва - "трябва да възстановим спокойствието".
А системата, описана в книгата, е всичко друго, но не и спокойна. Това е система на етническо подчиняване на палестинците от страна на евреите, в която милиони палестинци са лишени от основни човешки права в последните 50 години. В книгата ми един баща трябва да намери начин да премине през пунктове за проверки и да бъде допуснат до болници само за да разбере какво е станало със сина му, което демонстрира реалните ужасни измерения на тази система. И докато призоваваме за прекратяване на огъня, ние трябва да мислим и как да променим тази система. В противен случай кървавите войни с хиляди жертви никога няма да спрат."
