Десет европейски страни отбелязват на 1 май знаменателен юбилей – 20 години от присъединяването си към Европейския съюз. При най-голямото разширение в историята на Съюза - на 1 май 2004 г., в него влиза и една от най-малките му страни членки – Кипър.
Островната държава е най-източната граница на Евросъюза и единственият негов представител в горещия от конфликти район на Източното Средиземноморие и Близкия изток.
Какво спечели Кипър от еврочленството си и защо кипърците не са евроскептици, коментира Кириакос Пиеридис - журналист и политически анализатор, специалист по политиките на ЕС, консултант по европейски програми, член на екипа за преговори за присъединяване на Кипър, съосновател и член на Борда на директорите на организацията "Проблемна група за модернизация на обществото" /OPEK Cyprus/.
Преди 20 години Република Кипър влезе в общия европейски дом със своята специфика. Тя е първата и единствена страна членка, заради която ЕС направи изключение от политиката си да не приема кандидати с нерешен вътрешен, национален проблем. 20 години по-късно Кипърският въпрос и разделението на страната все още не са решени.
Кипър стана пълноправен член с цялата си територия, не само с южната част на кипърските гърци, както често се греши. Територия на Европейския съюз е и северната част на острова, окупирана след турската инвазия през 1974 г., но правото на Съюза не се прилага в нея, суспендирано е до обединяването на страната. А кипърските турци, въпреки че живеят на север, са граждани на ЕС, тъй като притежават лични карти и паспорти на Кипър.
Кипър също бе първата и единствена досега страна членка, в която ЕС приложи безпрецедентно решение за спасяване на държавата от фалит. По време на банковата криза през 2013 г. бяха "подстригани" негарантираните депозити на вложителите. Експериментът с Кипър като "опитно морско свинче", както го нарекоха политици и икономисти, предизвика тогава много протести срещу ЕС.
Сега президентът Никос Христодулидис заяви, че влизането в ЕС е най-големият успех на Кипър след обявяването на независимостта му през 1960 г. А априлският Евробарометър показа, че кипърците имат силно положителни нагласи за Европа и европейското бъдеще на страната си - далеч над резултатите за България.
Как изглеждат изминалите 20 години членство в ЕС, кой е най-големият ефект и резултат от тях, обясни Кириакос Пиеридис:
"Резултатът е ясно положителен за хората. Кипърският народ винаги е бил ориентиран към пазарната икономика. Така че да бъдат част от Европейския съюз от социална и икономическа гледна точка бе ясно заявено и споделяно от огромното мнозинство от хората. Това е свързано с предисторията на присъединяването. И второ, запознаването с европейския проект доведе до конкретни осезаеми ползи за хората. Те вярват много повече на Европейския съюз, отколкото на местните играчи. Защо? Защото Европейският съюз е предоставил на всички нас специфичен начин за измерване на качеството на това, което търсим. Това не означава, че сме изпълнили стандартите, но знаем целта. Кипърците сега сме по-ангажирани в процеса как да променим нещата на практика, а не просто да декларираме какво искаме. Това означава какво трябва да направим, как го правим, каква е методологията, каква е целта и как може да я достигнем.
Европейският съюз предоставя тези насоки, защото сме зависими от това, което другите са постигнали вече от много, много години. Не е само това, което ние разбираме като постижение. Това също е общото, доминиращото в нашите цели, заедно с европейците. И ние открихме, че все още имаме много дефицити и трябва да направим много повече за нашата родина. И ние сравняваме нещата, тъй като можем да пътуваме лесно, да видим и обменим мнения с другите къде сме и къде искаме да отидем. Някои страни започваха от по-ниска база, други от средна, някои бяха доста напреднали, като Кипър. Така че трябва да сравните на кое ниво сте били по времето преди членството в ЕС и къде сте сега.
Ние имаме ясни и положителни данни по въпроси, свързани с икономиката. Например - да бъде част от eврото, еврозоната, е огромно предимство за Кипър. Нека го кажа по друг начин. Ако бяхме извън еврозоната през 2013 г., когато се изправихме пред сериозна банкова криза, Кипър щеше да изпадне в колапс. Европейският съюз излезе със силен пакет от помощ за Кипър и ние започнахме да коригираме дефицитите на нашата банкова система.
Сега ние знаем, че трябва да спазваме правилата и това трябва да е всеобхватно. И върховенството на закона трябва да се прилага за всички.
Европейският съюз предоставя рамката как да се осигури върховенство на закона. И знаем дефицитите. Знаем, че се нуждаем от повече проверки на балансите за нашите институции. Европейският съюз е тук и изпраща своите препоръки, проверява какво се случва на място".
- Това ли са уроците на ЕС и успяха ли кипърците да ги усвоят?
- Моето разбиране от всички тези преживявания след 20 години е, че кипърците се справят добре, но не достатъчно. Не достатъчно за по-прогресивно и по-категорично прилагане на европейското право. Ние гласуваме закони в парламента, но трябва да проверим степента на изпълнението им. Не става въпрос само за това дали сте хармонизирани с европейското законодателство.
Европейският съюз е, да кажем, фар за нас. Ние виждаме фара. Нека да проверим отново защо не изпълнихме препоръките или задълженията, които имаме от Европейския съюз.
Ние работим много, за да създадем динамиката, от която се нуждаем, тъй като като държава членка ние вече не сме новодошли след 20 години. Дори България, другите страни, не можете да кажете, че сте новодошли. Ние сме равноправни държави-членки и трябва да проверим къде се намираме и да продължим да подобряваме нашите стандарти.
Аз вярвам, че едно от ключовите предизвикателства в тази област за Кипър е разбирането, че вие не сте вътре в Европейския съюз само, за да се възползвате от предимствата, но имате и задължения.
Както за самите хора, това е огромна отговорност, която лежи върху нашите политически лидери, които не правят достатъчно, а и на практика понякога даже правят обратното. Те използват членството в Европейския съюз не за да служат на хората, а да служат на своя собствен близък интерес, в интерес на някои икономически участници. Европейският съюз не е проект за индивидуални интереси, той е проект за обществото, за колективните интереси.
- С какво ЕС ви помага за промяната?
- Фактът, че Европейският съюз осигурява силна рамка за това как трябва да се прилага върховенството на закона, е много полезен инструмент за онези хора, които искат истинска промяна, и това е много силен инструмент за гражданите, ако искат да се защитят.
Имаме целия този набор от индивидуални и колективни права, добре защитени от страна на Европейския съюз. И знаете ли кои са много добре запознати с правата си? Младото поколение, което получи възможност да пътува, да учи, да види какво се случва в Европейския съюз. Те знаят колко е важно да чувстваш, че си европеец, а не просто кипърец. Не защото ние не се гордеем, че сме кипърци, но ние се гордеем, че сме европейски кипърци.
- Споменахте банковата криза от 2013 г., но реакциите на хората тогава срещу действията на ЕС за спасяването на Кипър от фалит бяха доста отрицателни. Сега много повече са положителните нагласи. Забравиха ли кипърците този период?
- Моето обяснение е следното. Всички разбраха, че това, което бе направено драстично от Европейския съюз, не беше резултат от искането на Европейския съюз да накаже Кипър. Това беше резултат от непрекъснатата злоупотреба с банковата система на самите кипърци. Трябваше известно време, докато обществото разбере това. Отне няколко месеца, за да разбере то всички различни елементи на ситуацията. Някои хора загубиха парите си от този експеримент, и това са истинските жертви, хора, които са имали депозитите си в банки за пенсионирането си или каквото и да било. Те страдаха заради тази ситуация. Но отговорността за достигането до този ръб е на кипърците, тяхното ръководство, техните решения, системата, която са създали. Банковата система беше огромна, необоснована, тя беше балон.
За икономиката ние разбрахме, че не можем да играем игри с европейската система. Европейската система сега е много силна, тя изисква истинска, реална икономическа дейност, която да се отразява в икономически и социални ползи. И имаме много отворени фронтове, за да имаме устойчива икономика, която не е само за тези, които са на власт политически или икономически, но също така за обикновените хора, за хората, които работят усилено, за да постигнат този резултат.
- Защо въпреки членството си в ЕС и с неговата помощ, Кипър не може да реши националния си въпрос за обединяване на страната?
- Фундаменталната идея за присъединяване към Европейския съюз не беше заради ползи за икономиката. Икономическите стандарти в Кипър преди присъединяването бяха сравнително добри заради туризма, услугите, размера и гъвкавостта на икономиката. Основната причина, поради която инициирахме този процес, бе да се реши Кипърският проблем, да се преодолее това анахронично разделение на острова.
Идеята беше да се даде тласък за присъединяване към Европейския съюз, за да се създаде динамика между двете общности тук, особено в общността на кипърските турци, защото кипърските гърци вече бяха включени в международната икономическа система, и в същото време възможност на Гърция и Турция, самата Турция да се доближи до Европейския съюз. Това беше идеята, това беше пакет.
Това щеше да даде шанс на кипърските гърци и кипърските турци да обсъдят как да обединят отново страната си, как да постигнат компромис и да бъдат част от Европейския съюз като цяло, с цялата му територия и всички достижения на правото на Общността, които да се прилагат в страната.
Това не проработи, защото огромните усилия от онова време бяха отхвърлени на референдума през 2004 г. И все още има много въпроси, на които трябва да отговорим от този период.
- Европейският съюз, чрез висши представители на Европейската комисия, участва и в последните опити за преговори през 2017 г., които бяха неуспешни. Защо?
- Моето разбиране е следното. Тези хора, които бяха начело, лидерите, бяха тесногръди хора, които всъщност нямаха силна европейска позиция.
Кипърското гръцко ръководство след 2004 г. се чувстваше много комфортно с факта, че Кипър, макар и разделен, половината, е защитен вътре в Европейския съюз и това фалшиво възприятие за сигурност доведе до този резултат - не е нужно да правим много, за да преодолеем проблема, ние сме добре, няма да рискуваме позицията си, двете общности живеят една до друга, имат комуникация, обменят стоки. Мисля, че това схващане е погрешно. Мисля, че Кипър губи много от продължаващото разделяне на острова. То възпроизвежда враждебността между гърци и турци, както вътре в острова, така и извън него, имам предвид Гърция и Турция. Турция е много силен играч в региона. Ние, Кипър, може да сме член на Европейския съюз, но това не е достатъчно за противовес на тяхната геополитическа сила.
Кипърските гърци може да имат предимство, тъй като са пълноправни членове на ЕС. Кипърските турци имат ползи, защото имат лични карти и паспорти на европейски граждани, но те са много малка общност и ако Кипърският проблем не бъде решен, най-вероятно е да станат много, много малко малцинство на турската нация.
- Но Кипър и сега силно разчита на ЕС да участва в усилията на ООН за възобновяване на преговорите след 7-годишното им прекъсване, като вижда в него най-сигурната си защита и опора зад гърба си. Как вие виждате това развитие?
- Европейският съюз не е супермаркет, където можете да отидете и да купите солидарност. Той е мека сила за мир. Те могат да прилагат политики за преодоляване на различията и имаха силно присъствие в преговорите в последните усилия.
Така че моето разбиране е такова. Трябва да изисквате силна солидарност от Европейския съюз, а Европейският съюз е готов да подкрепи кипърците от момента, в който кипърците са готови сами да си помогнат. Ако кипърските гърци или кипърските турци, обществата, лидерите им не искат, не докажат на практика, че наистина искат ново усилие, Европейският съюз не може да направи много.
Европа не работи, за да наказва Турция. Кипърците вярват, че ние сме в Европейския съюз и Европейският съюз ще накаже Турция. Не, не е това случаят. Европейският съюз има силни връзки с две държави членки, Кипър и Гърция, и също има силни икономически, геополитически отношения и с Турция. Европейският съюз прие Кипър, защото искаше да да се реши проблема.
И това е много силна подкрепа за кипърците. Например, ЕС отхвърля решението за две държави. Много е ясно. И това е огромно предимство и подкрепа за Република Кипър.
20 години аз все още вярвам, че Европейският съюз е фар заради примера си за мир. И трябва да вземем този пример, защото други страни са опитали и са успели в изграждането на мира. Говорим за Германия, Франция, ирландците. Въпреки Брекзит, ирландците свършиха много работа. Това е много добър пример за мир в рамките на Европейския съюз.
- И все пак - с какво конкретно ЕС може да подкрепи този процес?
- Европейският съюз е тук, в Кипър. Той казва - искате да въведете еврото в целия остров? Ние сме тук, за да го приложим. Искате да подкрепите своя обединителен процес с икономически средства? Ние сме тук и сме готови. Искате да осигурите индивидуалните права в бъдещото обединение? Ние сме тук.
Без Европейския съюз определено Кипър щеше да бъде окончателно разделен вече от много години. Заради Европейския съюз ние все още се надяваме. Но, ако не си напишеш домашното, ако българите не искат да повишат стандарта си, Европейският съюз ще каже само трябва да го направите, но вие ще го направите. Ако не го направиш, не мога да ти помогна.
Европейският съюз създава рамката за страните членки да действат правилно, както трябва.
Искам да ви напомня - и българите трябва да разберат това. Кипърците направиха много пари със "златните паспорти", използвайки европейската система, за много малко хора и хора от мафията. Но европейците не са създали този проект, за да помогне на мафията или на хората от властта. Ние сме Европейският съюз. Ние сме страна членка на Европейския съюз. Ако искате да се възползвате от възможностите, следвайте правилата. Това е организация, базирана на правила. Това не е място, където можете отидете като в супермаркет и да кажете, искам да купя това, предпочитам това, не ми харесва това, чувствам се комфортно с това. Не, трябва да спазвате правилата. Това е играта.
- Г-н Пиеридис, какъв е залогът за ЕС на предстоящите през юни избори за Европейски парламент?
- Малки или средно големи държави като Гърция, България, имат ясна полза да бъдат част от група. Вярвам, че Европейският съюз е стигнал до точката, от която да продължи с по-дълбоко обединение, интеграция. И това трябва да се отрази в предоставянето на повече правомощия на Европейския парламент, определено повече правомощия и гъвкавост за Европейската комисия, и по-малко вето. Дискусията е много трудна и това е въпрос за малките и средните държави да намерят начин да съгласуват националните си интереси в комбинация с европейските интереси.
Ако те искат да се отклонят от европейските интереси, няма да осигурят и националните си интереси.
- Как ще обясните много високите европейски нагласи на кипърските избиратели в последното изследване на Евробарометър, за разлика от други страни-членки, включително България?
- Това е най-високото постижение на нашите лидери. Нашите хора разбраха, че могат да вярват на Европейския съюз повече, отколкото на своите президенти, съдии, главни прокурори, министър на икономиката. Кипърските гърци вярват на ЕС, защото видяха какво направи министърът на икономиката по време на кризата или техният президент със "златните паспорти". Те вярват на Европейския съюз. И смятам, че това е постижение на провала на нашите местни актьори. И те го разбраха и се опитаха да се подобрят. Това е още една полза от Европейския съюз. Нашите политици разбраха, че трябва да се приспособят към стандартите на Европейския съюз, в противен случай те ще загубят своята сила.
