"Когато един чужденец дойде в България, първото нещо, с което той се сблъсква, е реалността, а именно безпорядъка, който цари в нашите населени места. Това е тема, която касае всеки – качеството на живот".
Това коментира пред БНР арх. инж. Стоян Тодоров, председател на Алианса за висока строителна култура, който вчера проведе конференция за предизвикателствата пред архитектите и инженерите за създаването на качествена жизнена среда.
По думите му обществото не е свикнало да вижда в архитекта човека, който трябва да придружава възложителя до края на строителството на една сграда и да отговаря за качеството.
"Всички в Западна Европа виждат като резултат от труда на архитекти и инженери самите сгради. В България – голяма част от хората виждат като резултат от техния труд не сградите, а проектите за сградите, а те са с голямо разминаване. Когато един архитект и инженер работи до завършване на сградата, до ключ и се грижи нещата да се правят както трябва, ние получаваме качествена жизнена среда", обясни арх. Тодоров и подчерта, че у нас нормативната база е такава, че архитектът абдикира от своите ангажименти още в ранната фаза на строителството.
Специалистът отбеляза въпроса за качеството на материалите, с които се строи, а също така и отговорността. Лошите практики би трябвало да могат да бъдат санкционирани чрез професионалната отговорност на хората, които работят по този начин, и така системата да се изчисти, изказа мнението си той. По думите му обаче отговорността в областта на проектирането е много трудно проследима, защото там са ангажирани много хора.
"Накрая излиза една толкова размита отговорност, че когато на човек му се случи щета в следствие на строителен дефект, той няма начин да проследи кой е отговорен и кой е виновният".
Арх. Тодоров напомни, че всички участници в инвестиционния процес по закон имат застраховка "Професионална отговорност", която трябва да обезщетява ползвателите, когато има щета в следствие на професионална грешка. Той обаче заяви, че не се сеща за някой, който да е получил такова обезщетение. В България това застраховане не работи, категоричен бе той и добави:
"И тъй като не се търси отговорност, това окуражава проектантите да вършат нещата по формален начин, който да мине по документи. Тези два паралелни свята – светът на хартията и светът на действителността, в България доста се разминават".
Относно опазването на сградите паметници на културата, Стоян Тодоров изказа мнение, че има неправилно поставена граница между частния и обществения интерес, което, по думите му, трябва да бъде преосмислено. Той отбеляза, че институциите не винаги успяват да "спасят" паметниците на културата.
Цялото интервю на Таня Милушева с арх. инж. Стоян Тодоров в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
