„Победа, която заплашва да усложни преговорите за членство в ЕС“. Така Файненшъл Таймс обобщи резултатите от парламентарно-президентския вот, който се състоя в сряда в Република Северна Македония.
Западните медии не пропускат да изтъкнат, че за първи път в историята си страната ще има за свой държавен глава жена, след категоричната победа на Гордана Силяновска-Давкова над Стево Пендаровски, но също така и до голяма степен церемониалния характер на президентския пост в Скопие. Тоест изходът от парламентарните избори бе далеч по-важен.
ВМРО-ДПМНЕ спечели 58 от общо 120 места в Собранието и би трябвало без много трудности да сформира правителство с някоя от по-малките партии. СДСМ се сдоби с едва 18 депутатски места. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски не се поскъпи да охули още повече вече бившите управляващи за некомпетентност и корупция, "забравяйки" - както видимо и повечето избиратели - за скандала, след който предшественикът му Никола Груевски трябваше да бяга от страната преди 7 години.
"Македония е свободна и вечна! Всички, които си мислеха, че могат да унищожат Македония, да я унижат, днес свършиха на бунището. И тепърва има да отговарят," закани се лидерът на ВМРО часове след изборната си победа.
Все под предлог, че опонентите му са корумпирани, по време на предизборната кампания Мицкоски използва агресивен език по отношение на най-голямата албанска партия ДСИ - реторика, която разбуди опасенията за крехките междуетнически отношения в македонската държава, отбеляза Франс прес.
В репортажа си от Скопие агенцията отбеляза също, че "Северна Македония изглежда на път да се сблъска със съседите си от ЕС Гърция и България".
Франс прес смята, че „лесната“ победа на националистите в Скопие „ще има сериозно отражение върху мечтата на балканската държава да се присъедини към Европейския съюз“. Мицкоски - най-вероятният следващ премиер на РСМ - отказва да признае новото име „Северна Македония“ и така да зачете Преспанското споразумение от 2018 година, което доведе до отпадане на гръцкото вето за влизане на Скопие в НАТО. Той обещава и твърдост по отношение на исканията, с които България вече две години блокира началото на преговорите за присъединяване. Неотстъпчива се оказа и Силяновска:
Не смятам ветото за инструмент на градене на приятелство и добросъседство. Очаквам България, бидейки в ЕС, да ни покаже пътя."
Путин за диалог със Запада, но на думи
Владимир Путин започна петия си мандат начело на Руската федерация на 6 май с пищни церемонии, които ще се запомнят с оригиналната молитва на московския патриарх Кирил кремълският господар да властва поне до края на века.
За Путин преди два месеца гласува огромното мнозинство от руснаците. Опозицията, потъпкана и прокудена в голямата си част, нададе глас от чужбина - гласа на вдовицата на Алексей Навални Юлия.
"С всеки следващ негов мандат става все по-лошо. Страшно е да си представим какво още ще стане докато Путин е на власт. При него в нашата страна няма да има нито мир, нито развитие, нито свобода. Фундаментът на Путиновия режим са лъжата и корупцията", заяви тя.
Редица европейски страни и Съединените щати демонстративно не изпратиха свои представители на т.нар. иногурация. Франция и Словакия, наред с традиционно путинофилска Унгария, изпратиха. Българският посланик не присъства.
Путин обаче имаше послание и към отсъстващите.
"Изборът е техен. Дали възнамеряват да възпират и по-нататък развитието на Русия, да продължават политиката си на агресия и непрекъснат натиск над нашата страна или да търсят път към сътрудничеството и мира", каза той.
Западът, както изглежда, не повярва много на тази готовност за диалог. Ден след речта на Путин британският министър на вътрешните работи обяви, че гони руския военен аташе от Лондон заради "зловредна" дейност. В същото време властите в Естония привикаха завеждащия руското посолство в Талин, за да му отправят формален протест заради заглушаването на GPS сигналите, което поставя под риск гражданската авиация в региона. Полша последва Германия и Чехия като се обяви за жертва на хакери, вербувани от руското военно ведомство. Кибератаките са целели да затормозят не само държавните институции, но и основни обществени услуги като водоподаването и дори здравеопазването.
Преди това Путин нареди на силите от Южния военен окръг да проведат в близко бъдеще учение с тактическо ядрено оръжие. Поводът, според говорителя му, са изказванията на западни лидери (на Еманюел Макрон от Франция, че може да прати войски в защита на Киев, и на лорд Дейвид Камерън, че Киев вече може да използва ракетите, доставяни от Лондон, за удари по военни цели на територията на Русия). За Украйна съобщението, че руснаците ще изпробват готовността си да използват ядрено оръжие толкова близко до границата ѝ, не бе новина.
"Ядреният шантаж е постоянна практика на Путиновия режим", каза Андрий Юсов от украинското военно разузнаване.
Нов фронт на войната в Украйна
В опит да изпреварят обещаната материална помощ от САЩ и Европа за Киев, руските войски засилиха атаките си по въздух и по земя.
В сряда, 8 май, Украйна понесе най-масираната въздушна атака от седмици. руснаците изстреляха повече от 50 ракети и 20 дрона. Атакувани бяха енергийни обекти в 6 области - от Полтава на изток до Лвов на запад. Поразени бяха три топлоцентрали, и покрай тях десетки жилища, автомобили, пожарна станция, училище. Властите бяха принудени да въведат нови ограничения в електроподаването. След пет масирани атаки и ежедневни по-малки от 22 март насам страната изгуби 8 гигавата мощности. Един милиард долара нужни за ремонти.
Киев се опита да накара Кремъл да си плати. В четвъртък (9 май) украински дрон достигна и удари най-големия руски комплекс за петролнохимически продукти и изкуствени торове в Башкирия, на 1 400 km от най-близките подконтролни на Киев територии. Същия ден в Анапа, в Краснодарския край, бяха поразени складове за гориво, използвани от окупаторите за гарнизона в Крим. Вчера (10 май) дойде редът на рафинерия в Калуга и на склад в окупираната Луганска област.
Още за най-важните събития от света през изминалата седмица чуйте в звуковия файл
