Измененията в закона целят да ограничат рекламата на хазарт, както и на достъпа до хазартни игри на отделни категории лица. Въвеждат се и нови процедури за изплащане на печалбите.
Тези промени са позитивни, но изискват строг контрол. Всяка рестриктивна мярка трябва да бъде ефективно контролирана, каза пред БНР адвокат Силвия Петкова. Тя вижда сред законодателните промени ефективни мерки за ограничаване на хазартната зависимост, така че да бъдат редуцирани вредите от нея.
"Мерките имат изключително добър потенциал да ограничат зависимостта от хазарт, без да засягат в съществена степен хазартния бизнес, чиято идея е свързана със забавление. Законодателят свърши добра работа с тези промени. Сега на ход е изпълнителната власт, контролните органи, които да свършат своята."
Сив сектор на хазартните игри няма как да има, защото организирането им не по установения ред и участието в такива игри е престъпление, уточни адвокатът. Според Петкова отново би ставало въпрос за контрол за евентуални незаконни хазартни зали.
Доц. Жана Попова от Факултета по журналистика и масова комуникация изказа опасения, че въпреки приетия закон и срока от 3 месеца, може да се забави подзаконовото законодателство.
"Това са почти 3 месеца, които медиите имат, за да си пренаправят бюджетите. Телевизиите печелят много повече от телевизионните права на спортни събития, които пък са финансирани от същите тези лотарии. Това, което трябваше да декларират телевизиите не е всичко, което получават от реклама, а какво получават от продажбата на телевизионни права. Това е по-големият доход", коментира доц. Попова в предаването "Преди всички".
Преподавателят по журналистика смята, че извън уредбата остава "какво се прави между децата с хазарта", защото по думите ѝ "до българските училища не може да се продава алкохол, но може да се продава хазарт".
Този закон няма да уреди въпроса за превенцията, подчерта Жана Попова. "За превенция ни говорят същите хора, които ни казват – играйте."
Не е хубава декларация една медия да излезе и да каже – ние сме зависими от рекламодателите, подчерта доц. Попова.
"Дали медиите са превзети от лотарийните компании – всеки има отговор на този въпрос и го вижда по начина, по който реагираха те на тази ситуация. Обаче дали журналистите са подчинени?"
Нито СЕМ, нито НАП имат капацитет да следят огромното онлайн съдържание за хазартни реклами, посочи друг проблем преподавателят по журналистика.
"Не сме провели разговора дали въобще искаме хазарт в нашето общество. Как точно да се играе? Доколко детските площадки да бъдат обрамчени от реклами? Ако ние самите не правим избори, никакви закони не могат нищо да ни уредят. Избора да не излъчваш реклама трябваше медиите да го направят!"
Двете гледни точки чуйте в звуковия файл.
