Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Димитър Вацов: Кокошките на властта – по-важни от хората, или за моралния дебилизъм

Димитър Вацов
Снимка: БТА

Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година.

Моралните дебили

"Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди попадат в този събирателен образ по онова време. Става дума за това, че България е най-тежко засегнатата страна в Европа от гледна точка на облъчване, поето от населението. От друга страна, ние съвсем не сме страната, която е тежко засегната от "облака", т.е. радиацията, която попада на територията на България, е значима, но ние сме 8-и в Европа по степен на заразяване на територията. Има гигантски контраст между това, че територията е по-слабо заразена, а населението е максимално заразено на някои места с дози, близки до тези в Припят, около самия Чернобил. Тази диспропорция се дължи на това, че властите не вземат мерки.

Първо, пазят информационно затъмнение. Седем дни след като облакът влиза в България, за първи път се обявява по телевизията, че има радиация, и се препоръчва да не се ядат марули и децата да не играят в пясъка. Учените радиолози са предлагали много повече мерки по това време, но властите, в лицето Любомир Шиндаров по това време зам.-здравен министър и главен санитарен инспектор в Народната република, и Иван Пандев, шеф на Комитета за развитие на атомната енергия за мирни цели по това време, те излизат по телевизията и препоръчват само тези мерки и то седем дни след като облакът е дошъл. Което означава, че в най-тежката радиационна седмица населението остава абсолютно без да знае какво се случва. Оставят хората, без да могат да се погрижат сами за себе си.

Те отлично са знаели, защото Тодор Живков е лично предупреден от тогавашния съветски посланик Гърков, още преди облакът да дойде тук в края на април.

Още от 30 април всички военни окръжия започват да мерят радиацията във въздуха, в почвата, във водите, в млякото, в месото и в плодовете и зеленчуците и три пъти на ден докладват на Гражданска отбрана. Те имат щаб, който изготвя сводки, а тези сводки всеки ден отиват едновременно в правителството и в Политбюро на БКП. Ден по ден, окръг по окръг, продукт по продукт се знае, че радиацията е хиляди пъти повече спрямо естествения радиационен фон.

Много малко хора знаят за това. Но за сравнение Чаушеску, който се смяташе за кръвопиец обявява на 2 май хората да се пазят, същото правят и в Югославия. Само нашите пазят цяла седмица партизанско мълчание. На 24 май, много преди радиацията да е изчезнала, лъжат през БТА, че е изчезнала и отменят всички мерки.

Правят го най-вече за да спасят туристическия сезон на морето. Това се вижда през свидетелски показания. Много ги е било страх да не се уплашат от радиацията чуждите туристи, защото България е в постоянен дефицит на твърда валута по това време, левът е с изкуствено поддържани котировки за вътрешния пазар и те не искат да изтърват доларите и германските марки от западните туристи по Черноморието."

За да не бъде изтърван един сезон

"По тази причина не са отменени и детските лагери на морето. На 9 май постоянната правителствена комисия по съвет на акад. Хинковски, тогава ректор на Селскостопанската академия, която мери радиацията в храните, изрично предупреждава Григор Стоичков да спрат бригадите и детските лагери, както и всякакви мероприятия на открито. В същия ден Стоичков издава такава заповед за мероприятия на открито, обаче тя потъва в небитието, като никакви бригади не са спрени и още на следващия ден започват да пристигат искания от местни стопански ръководители, които молят да им се пратят бригадири – ученици и студенти, защото не могат да съберат реколтата. И бригадири се пращат. Т.е. бригадите от ученици през тази година въобще не спират и 365 хиляди ученици и студенти отиват на бригада през 1986 на радиоактивното лято. Тези стопански ръководители на Млечна промишленост, Родопа, Булгарплод, Билкооп, всички те също са знаели за радиацията, защото са били привиквани редовно в правителствената комисия."

Страховитите "хигиенни" мерки

"Без населението да знае, правели са две неща. Едното е силно радиоактивно заразени продукти месо, мляко, плодове и зеленчуци да се отлагат в трайни продукти. Т.е. да се правят на сирене, кашкавал и да се консервират с цел Йод 131, радиоактивен елемент, който силно насища България след 1 май, този Йод 131 е с много кратък период на полуразпад – около 7-8 дни. Т.е. те са очаквали, че като се отложи консумацията на тези продукти, Йод 131 ще се разпадне и ще падне радиоактивността им. Само че те пропускат факта, че заедно с Йод 131 в българската атмосфера и почви попадат два вида Цезий, Стронций, които са радионуклеиди, които имат много по-дълъг полуразпад, Стронцият до 80 години. Тези радиоактивни елементи всъщност влизат в употреба от населението именно през тези консервирани храни и се трупат в телата на българите.

Това е тяхната "икономическа" логика – да не изгубят един лев. Либия ни връща цял кораб с радиоактивно заразени шилета и нашите вместо да ги изгорят, ги пускат за преработка в консерви и българите ги консумират.

Вторият тип "мерки", които се вземат, са в месокомбинатите и млекокомбнатите. Те са наречени – разреждане. Има се предвид разреждане на радиацията. Силно заразени продукти, като месо и мляко, се смесват с по-слабо заразени партиди мляко и месо. За да може общата им радиоактивност да падне до приблизително нормални нива, които норми обаче те приемат произволно тогава. Само и само да не изхвърлят продукти.

По същия начин постъпват и с животинските фуражи, с които хранят животните и респективно се заразяват през тях, а по хранителната верига се заразяват и хората. Те не изхвърлят никакви продукти, колкото и да са радиоактивно заразени, само ги разреждат. Въпреки че учените изрично ги предупреждават през есента на 1986, че ако продължава така, се качва рязко нивото на Цезий в организма на хората и настояват да се купят чисти фуражи. Въпреки това властта не го прави, а пускат за изхранване на животните фуражите, окосени през пролетта и лятото на 1986 по време на радиоактивните дъждове. През май-юни 1987 точно година след аварията в Чернобил, тук в България имаме втори Чернобил, защото нивата на радиоактивност на храните, на млякото и на месото стигат и даже надминават тези от по време на аварията. Това е наречено от българските радиолози по това време "Българският Чернобил", защото това е само тук у нас, никъде другаде в Европа и дори в Комунистическия лагер властите не са допуснали такова нещо. Затова наричам тази власт "морални дебили" – ужасяващ български патент, който по изчисления на радиолозите от онова време допринася за около 30% от натоварването на българите с радиация."

С какво се храни властта

"Властта се е хранела с изцяло чиста храна. На специален режим още от 2 май 1986 УБО (управление за безопасност и охрана), част от Държавна сигурност и тайната полиция на Народната република. Та УБО отговаря освен за охрана и за материалното благополучие на висшия ешелон политици в България тогава. УБО има две лаборатории – химикобактериологична и радиологична. По това време те проверяват всеки продукт, който отива на трапезата на висшата власт и номенклатура в България. Те консумират храна единствено от собствените стопанства на УБО, които имат такива във всяка резиденция. Там се произвежда изцяло контролирана радиологично продукция, с която се храни номенклатурата. Освен това им се внася и храна от чужбина. Потресаващо е как ген. Бончев, зам.-шеф на УБО, казва, че те веднага са окосили радиоактивната трева, за да не я ядат животните в стопанствата на УБО, но не са я изхвърлили, а са я продали на млекопреработващото стопанство "Средец", с която радиоактивна трева са се хранели животните, от които се добива месо и мляко за народа в София.

Най-шокиращи са свидетелствата на членовете на УБО, които казват, че са хванали работници, които да изкопаят почвата в птичарника с кокошки за чисти яйца в резиденция Врана. Работниците изкопават тогава горния слой на почвата, която е заразена и асфалтират птичарника, за да се разхождат кокошките на незаразена почва. В същото време българските деца си играят в пясъчниците, които са огромен радиационен фон, народът ходи по улиците, които са с огромен радиационен фон. Кокошките на властта са били по-важни от хората в държавата. Работниците, които са свършили тази работа, поемат огромни количества радиация, но това няма значение за УБО, защото важни са чистите кокошчици, които ще снасят чисти яйца за властта. 

Със заповед на ген. Кашев, шеф на УБО, номенклатурата пие само минерална вода, газираните им напитки се произвеждат само с минерална вода, а се мият с дълбококладенчова вода. Животните на УБО също пият дълбококладенчова вода. В това време народът пие вода от Искъра, от който УБО не са искали дори да ядат риба, защото е била силно радиоактивна. Т.е. животните на УБО са били по-важни от населението на България.

За млякото определят горна граница за радиоактивност от 2000 Бекерела на литър. За да я постигнат, започват да го смесват – заразено с не толкова заразено. От сводките към правителството в архивите се вижда, че то е надхвърляло дори тогава тази "норма", но не бива извадено от употреба. В докладите на УБО за властта се вижда, че когато млякото за номенклатурата достигне най-много 70 Бекерела на литър, то бива обявявано за негодно за консумация. Само че не бива изхвърляно, а го пренасочват към магазинната мрежа. Т.е. номенклатурата пие мляко, заразено най-много с до 70-10 Бекерела на литър, а гражданите пият 2000 и нагоре. 

Населението не е предупредено да не пие млякото от личните си стопанства. Най-силно заразени са районите от Стара планина, Розовата долина и части от Родопите. Там има случаи, в които според сводките млякото е достигало 40 000 Бекерела на литър. Децата там са пиели това мляко от кравите на бабите си и за един месец са поели радиационен фон колко човек може да поеме за целия си живот според СЗО.  

Въобще не ги е интересувало какво се случва с хората, отговорността към населението е била никаква."

Живите отговорни и чувството за вина

"Такава не им е присъща. Давам от тях – Андрей Бунджулов, тогава шеф на Комсомола и шефът на Националния бригадирски щаб Валентин Петков, тези хора са живи и здрави и до днес, аз ги предизвиквам да излязат и да кажат публично как така са изпратили 365 хиляди ученици и студенти на бригада и 450 хиляди деца са били изпратени на морето на лагери, при положение че те са знаели за опасността и огромната радиоактивна обстановка тук и това е доказуемо през документи. 

Тия хора нямат никаква чест или достойнство дори да се извинят. Това е колективна безотговорност, безличен начин на живот това е техният живот в лъжа.

Покрай Чернобил се вижда, че най-големият мит е, че Комунизмът може да се справи добре с кризи заради твърдата ръка и дисциплината. Още повече, че за Чернобил не е имало тежка забрана от Москва тук да се мълчи. Нашите просто са се скатавали и снишавали, докато мине бурята (любим израз на Тодор Живков, използван от всички номенклатурчици). Много е важно да се каже, че при властта тогава никъде няма подписани документи за дадени заповеди от високо ниво. Такива документи със преки заповеди има само от зам.-министри или министри. Няма никакви писмени следи и подписи за заповеди и това е причината да няма осъдени висши политически и партийни дейци и номенклатурчици от онова време. Под заповедите на Тодор Живков седи винаги средният ешелон с подписа си. Партията взема всички решения, но не оставя никога следи.

Този модел е опасен и трябва много да се пазим от възпроизвеждането му, защото този модел е мечтата на днешния политик. Трябва да търсим постоянно прозрачност в управлението ни днес, да я изискваме от всяка власт.


Снимка – БТА

По публикацията работи: Милена Очипалска
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна