Героят днес в рубриката "Горещи сърца" е с богато минало, усмихнато настояще и светло - по думите му - бъдеще, въпреки че отдавна е минал 80 -та си годишнина.
Врачани често го срещат по улиците на града и кафенетата. През месец май вече е с загар, който привлича погледа в контраст със спортни къси панталони, маратонки и неизменната шапка, според сезона - бейзболна или сламена.
Той е председател на местния клуб на туристите ветерани. Клубният живот е целогодишен и пред него няма препятствия - нито сезонни, нито възрастови, нито по каквато и да е друга причина.
"Духът, усмивката и общуването - те поддържат жизнения тонус висок" е житейското кредо на нашия герой.
Миньор, учител, общественик и пътешественик, той разказва за възгледите и живота си.
"На 80 години съм, от Враца и както се казва съм "още с ума си", разказа през усмивка за "Рано в неделя" Венци Йончев.
"Като пенсионер оглавявам Клуба на туристите-ветерани във Враца. Всеки месец ходим на екскурзия, сключили сме договор с Плевен, Ловеч, Троян, Силистра, Варна, Кюстендил, Ямбол, Търговище, като всеки е домакин веднъж месечно, събираме се по около 100 човека на срещи, ходим по еко-пътеки, вечерта имаме дори дискотека, пак през смях допълва Венци Йончев.
"Какво ме крепи ли?- Най-важното е човек да не губи духът си! Такъв беше и моят баща, трябва да има винаги усмивка на лицето, особено на тези години, това е много важно, да си засмян и вечно бодър, това помага много на личността, каза той.
Въпреки, че е преминал през тежката и опасна работа в мините, после е завършил висше образование, преподавал е, бил е на високи длъжности в образованието, Венци Йончев и днес не губи ведростта и усмивката си, винаги заобиколен от хора, приятели, съгражданите си от Враца. Дори Америка не оставя у него големи впечатления...
Спомня си с носталгия по социалистическото ни минало, знае, че нищо не може да промени, знае, че онзи контрол, който е бил тогава, вече го няма, макар на вратата на дома им да е пишело - "Враг на народната власт", помни, че когато трябва да се оплачеш за нещо, ти се е обръщало внимание, докато днес не е така...
Засядат в гърлото му спомените, когато трябва в 6 ти клас да го изберат за безплатен лагер, но класната го отхвърля, макар че децата от класа го предлагат няколко пъти...
Затова години по-късно, като преподавател и учител, казва, че никога не е позволил негов ученик да пропадне, винаги търси начин да помогне на детето, защото към ученика трябва да се гледа като на голям човек! Той трябва да премине, независимо как!
Тези ученици, които той не изоставя, днес са прогресиращи бизнесмени.
"Човек не трябва да си губи физиономията си и колкото повече отстоява нещата си, толкова повече го ценят! Човек трябва да се бори, защото тогава е жив, израства, то е като с труда - колкото повече човек се труди, толкова по здрав е, кагегоричен е Венци Йончев.
