В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. да са енергийно бедни. Тя е пряко свързана с икономическата бедност, просто такива са доходите в България.
Това прогнозира Минчо Бенов, директор на "Хабитат" България, в интервю пред БНР.
"През 2023 г. беше отработена и приета дефиниция за енергийна бедност и беше разработена наредба за прилагането на дефиницията. А какво не се направи? Не бе избрана или определена институция, която да отговаря за картографирането на енергийно бедните, за да се види кои домакинства са бедни, а и не са разработени механизмите, с които ще бъдат подпомагани домакинствата", посочи той
Бенов коментира, че в момента приключва втората фаза по Националния план за устойчивост. Одобрени за 305 домакинства за саниране на жилищата им.
"От кандидатствалите 3000 в първата фаза, 2700 не можаха да се класират и има голямо разочарование. Програмата претърпя промени в посока, че се изисква 20% съфинансиране от собствениците на жилищата, което е причината за по-нисък интерес", смята той.
Според него посоката да се иска самоучастие е изключително правилна:
"Не бива нищо да се прави без пари. Това е ангажимент на собствениците, но защо не обезпечихме финансовите инструменти за домакинствата, които не могат да си позволят съфинансиране, например дългосрочни безлихвени заеми?".
ЕК: България да доразвие подхода си за справяне с енергийната бедност
Бенов смята, че облекченията на процедурата за поставяне на възобновяеми източници на енергия за домакинства е в правилната посока.
"За източници до 20 киловата административните процедури ще бъдат много облекчени. Доскоро дали ще правиш соларен парк или ще си сложиш на парапета на балкона слънчеви батерии, процедурите бяха едни и същи. Сега са облекчени и се третират като преместваеми обекти. Нужно е проект и да се уведоми общината за проект за възобновяеми източници за домакинства, за произвеждане на енергия за собствени нужди", обясни директорът на "Хабитат" България.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
