Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите.
Д-р Радослав Александров и доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН) от Лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy са работили заедно с колегите си от още 7 водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН.
Изследователите са направили откритие, което хвърля светлина върху ролята на физични процеси като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитието на рак. Събитието е описано подробно в едно от трите най-престижни списания в света на биологията – CELL.
Международният екип, част от който са и д-р Александров и доц. Стойнов е публикувал статия за това как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес.
Българските членове на екипа са изследвали как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване при ДНК повреди в живи клетки. Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката и Фонд “Научни изследвания”.
“Двигателят на екипа ни, ако може да го наречем така, е Biotec към Техническия университет в Дрезден. Комбинирахме изследванията според експертизата си, за да можем да разнищим цялата история”, каза в предаването "Следобед за любопитните" д-р Радослав Александров.
“ДНК е основният носител на наследствената информация, материалният носител на наследствената информация в нашите клетки. Във всяка една наша клетка обаче ДНК претърпява увреждания, тоест тази информация не е “нечуплива”. Тя ежедневно претърпява увреждания, които, ако клетката не ги поправи, са в основата на някои много тежки заболявания.
За да се справят с този проблем нашите клетки са еволюирали механизми, с помощта на които да откриват, когато се случи, увреждане в ДНК”, уточни д-р Александров. “Това изследване, в което участвахме, разкри, че един много ключов клетъчен белтък, който се нарича PARP1, при разкъсване на двойната спирала на ДНК, е точно този белтък, който отива веднага при краищата на скъсаната ДНК и ги държи близко един до друг, за да може след това клетката да ги свърже обратно, което до този момент не се знаеше как става”, разясни още д-р Александров.
Подробностите от разговора на Ани Костова с д-р Радослав Александров от предаването "Следобед за любопитните" – в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
