Това заяви в интервю за БНР Димитрина Петрова, правозащитник от Българската общност за либерална демокрация (БОЛД).
Тъй като виртуалната среда създава нови явления, мерките за гарантиране на свободата следва да са различни, коментира тя по повод препоръки за свободата на изразяване и ограниченията във виртуална среда, изготвени от БОЛД и Програма "Достъп до информация".
Правилата са отправени към държавата и институциите пряко, а част от препоръките са адресирани към доставчиците на медийни услуги, поясни Петрова. Запитана за баланса между права и ограничения тя отбеляза:
"Когато ограничението е строго необходимо, неизбежно в едно демократично общество, защото застрашава националната сигурност, публичния ред, териториалната цялост, за предотвратяването на безредици, престъпления, за защита на здравето и правата на гражданите. И вече след като тези оправдания са налице, самото ограничение трябва да бъде пропорционално."
Дезинформацията е тясно свързана с явления като речта на омразата, посочи Петрова в предаването "Преди всички". Според нея следва "да се направи разлика между законното изразяване и незаконното".
"Кой се нуждае от защита? Не този, който изказва най-популярните неща, а този, който шокира, възмущава понякога, с когото не са съгласни. Тези носители най-много се нуждаят. Това е твърдо установено в правото на ЕС и на Съвета на Европа. (…) Разбира се, при определени условия. Има граници, но държавите си имат склонност да ги прекрачват и да свръхрегулират. Големите платформи, т.нар. доставчици на електронни услуги, за да се презастраховат, са доста склонни да свалят съдържание."
Дезинформацията и словото на омразата не са по дефиниция забранени. Те могат да имат форми, които са в сферата на защитеното слово, изрази мнение Петрова. Затова по думите ѝ дезинформацията трябва да бъде забранена само когато нанася определени вреди.
На днешния 24 май Димитрова Петрова пожела "да спре да намалява броят на живите носители на нашия език".
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
