Причината е, че полагайки клетва, новата президентка Гордана Силяновска-Давкова нарече страната си не с конституционното ѝ име, съгласно Преспанския договор от 2018 година, а просто "Македония". Бъдещият премиер Християн Мицкоски даде да се разбере, че и той ще прави като Силяновска, защото това е човешко право.
Медиите в Гърция определиха това като "брутална и безпрецедентна провокация", а премиерът Кирякос Мицотакис вече няколко пъти предупреди Скопие, че рискува да остане извън Европейския съюз.
Докъде ще стигне новата конфронтация между Атина и Скопие и как ще повлияе тя на европейските избори в Гърция - интервю с журналиста от телевизия "Скай" Апостолос Мангириадис:
Господин Мангириадис, успя ли вече Скопие да се скара и с Атина по пътя си към Европа?
"Не тръгнаха добре нещата с ВМРО-ДПМНЕ още от самото начало, като започнем от клетвата на новия им президент, както и първите изявления, които направи лидерът им Християн Мицкоски след изборите. От тези позиции ясно се вижда, че бъдещото правителство, водено от тази партия, ще демонстрира враждебност към Преспанския договор. Те не искат да използват името Северна Македония, не вярват в това споразумение и очевидно този тон е насочен към определена публика вътре в страната.
Резултатът от създалата се ситуация е, че не само Гърция, но и Еврокомисията напомни на Скопие за международните му задължения, произтичащи от Преспанското споразумение. Това означава, че доста бързо ВМРО-ДПМНЕ и новото правителство ще трябва да осъзнаят, че единственият път на Скопие към Европа минава през Атина. Както пътят им към НАТО мина също през Атина. Затова очаквам следващите месеци да са доста трудни за Мицкоски. Предстоят още доста подобни епизоди в отношенията ни със Скопие."
Може ли да обясните ясно - какви са тези меморандуми към договора от Преспа, които все още не са приети официално от Гърция?
"Договорът от Преспа включва три меморандума за сътрудничество между Атина и Скопие. Те се отнасят до въпроси за икономическото сътрудничество между двете страни, охраната на въздушното пространство на Северна Македония, както и ангажимента на Скопие за промяна в учебниците по история.
Истината е, че тези меморандуми не бяха гласувани от парламентарното мнозинство на "Нова демокрация", главно защото имаше натиск от страна на по-твърдото, по-консервативно крило в партията. Правителството постоянно отлагаше това гласуване. Сега с тези действия от страна на ВМРО-ДПМНЕ е ясно, че Атина ще използва тези меморандуми като лост за натиск - няма да бъдат гласувани от кабинета "Мицотакис", ако Скопие не започне да спазва Преспанския договор."
Каква е вашата прогноза - колко дълго може да продължи тази игра на политическо надлъгване между Атина и Скопие?
"Предстоят още епизоди от това противопоставяне, но, честно казано, не бих могъл да предвидя как ще се развият нещата. Ще бъде трудно, ако лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски, както и новоизбраната президентка, продължат да не зачитат двустранния ни договор. Ако продължават да не осъзнават, че името Северна Македония трябва да се използва както извън, така и вътре в страната - т.нар. ерга омнес - не виждам как ще може да продължи процесът на присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз, който и без това буксува.
Тъй като е първостепенен интерес на Скопие да влезе в Европейския съюз и да се възползва пълноценно от всички предимства, които произтичат от това да си част от европейската общност от държави, иска ми се да вярвам, че през следващите месеци логиката ще надделее. Но да не забравяме, че сме на Балканите и че национализмът тук играе своята роля. А въпросът с името предизвиква доста емоции - доста хора направиха сериозна кариера именно покрай този проблем."
След като президентът Силяновска-Давкова не каза "Северна Македония", а само "Македония", по време на клетвата си - реакциите от София и Атина дойдоха почти по едно и също време и звучаха сходно. Смятате ли, че има координация между София и Атина по отношение на действията на Скопие?
"Не мисля че има такава координация. Ясно е, че това е въпрос, който създава напрежение и който засяга както Гърция, така и България. Затова реакцията беше очаквана. И в Северна Македония и президентът, и очакваният бъдещ премиер на страната Християн Мицкоски са го имали предвид. При подобни действия няма как да няма реакция, но не смятам, че тя беше координирана."
Видяхме как лидер на гръцка националистическа партия скъса Преспанското споразумение в парламента в Атина. Ясни са и позициите по въпроса както на управляващите от "Нова Демокрация", така и на бившите управляващи от СИРИЗА, които постигнаха Преспанското споразумение. Как ще се отрази тази тема европейските избори в Гърция?
"Нова демокрация" вероятно ще загуби гласове. Най-вече от консервативно настроените избиратели от Северна Гърция, които смятат, че Атина не е направила достатъчно, за да защити гръцката Македония. От друга страна виждаме, че има активност по темата от страна на премиера Кириакос Мицотакис - говори по този въпрос всеки ден, вероятно опитвайки се да смекчи евентуалната загуба на гласове на евроизборите.
Въпросната по-консервативната част от симпатизантите на "Нова демокрация" се чувстват непредставени. Можем да кажем, че те са психологически дистанцирани от партията - особено след като правителството прие закона за еднополовите бракове. Сега предстои да видим как кабинетът ще отиграе въпроса със Скопие. Но определено смятам, че ще има загуби за управляващите."
Въпросът е в каква посока ще се насочат тези гласове на консервативно настроените привърженици на "Нова демокрация". Смятате ли, че изострените отношения със Скопие работят изцяло в полза на крайнодесните националистически партии в Гърция?
"Това определено налива вода в мелницата на крайнодесните. Част от реториката им е срещу Договора от Преспа, срещу Запада, споделят и някои проруски позиции по определени теми. Може и да влязат с двама-трима депутати в Европарламента, особено крайнодясната "Гръцко решение" на Кириакос Велопулос.
Резултатът на всички европейски избори в Гърция се влияе от вътрешнополитическите въпроси в страната. Не мисля, че и този път ще има изключение."
