В семинара, организиран в рамките на международния проект "Природата ПЪРВО", в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, участват експерти от България и Европа, представители на държавните и местните власти, на агенции, паркови и регионални инспекции.
Дискусиите са насочени към района на Стара планина. Изчезването на биоразнообразието е една от темите. Модерните технологии, включително изкуственият интелект, идват на помощ, за да се изследва състоянието и качеството на биоразнообразието, а след това да се стигне до опазването му.
Български екип работи на територията на Стара планина - една от четирите европейски области, които са обект на проучванията.
"Събираме изключително голяма по обем информация на терен", пояснява Владимир Тодоров от БАН, експерт по проекта.
Събраната информация се структурира и обработва. Прави се модел, който прави прогнози в почти реално време, посочва Тодоров.
Друг акцент в семинара са конфликтите между човека и дивите животни, бракониерството, събирането и обмена на данни между различните заинтересовани страни.
"Има много европейски страни, които са по-напред от нас в инфраструктурата на обмен на данни. За нас нещата все още са пилотни", отчита Таня Шнел от природозащитната организация WWF.
Създаденият от WWF спасителен мечешки отряд подпомага работата на институциите за опазване и на дивите животни, и на хората. През пролетта и лятото на миналата срещите на жители на района на Габрово с екземпляри от защитения вид зачестиха, а с това и оплакванията от мечешки набези. По този повод от Министерството на околната среда и водите предприемат нови мерки за намаляване на конфликта между хищниците и хората, посочва Яна Велина, главен експерт в "Национална служба за защита на природата" в МОСВ.
Ще бъде подобрена методологията за оценка на щетите, за да се покрият по пазарни цени загубите на стопаните, причинени от нахлуването на мечките в населените места. Предвижда се предоставяне на технически средства за превенция.
"Например електропастири за обезопасяване на животновъдни обекти. По-специализирани методи, насочени към служители в Горското стопанство – гумени куршуми, спрейове, фотокапани за засичане на движението на едри хищници."
Тази година започва и подготовката за оценка на популацията на кафявата мечка чрез най-нови методи - генетични изследвания. Проучването ще се проведе през следващите две години. Това е единственият научно доказан и приет от Европейската комисия начин, за да разберем с минимално отклонение колко екземпляра от защитения вид има в България, коментира Владимир Тодоров от спасителния мечешки отряд, който е и най-активният изследовател на мечката в България. По думите му, може да се допусне, че има плавно увеличение на популацията на мечката в Стара планина, но няма данни, които могат да удостоверят това, тъй като двата типа преброяване, провеждано у нас, дават разлика в пъти.
Според мониторинг на Изпълнителната агенция по околната среда мечките в България са 320-350, а данните от таксацията на Изпълнителната агенция по горите сочат, че индивидите са 1100. Истината е по средата, твърди Тодоров.
