Украйна и съюзниците ѝ с право могат да бъдат притеснени от правителствените промени, предприети от Владимир Путин в началото на петия му президентски мандат. Промените ще направят руската военна машина по-ефективна в близките месеци, но нито те, нито арестите на висши военни и бюрократи от министерството на отбраната изтръгват из корен корупцията в управленската система, която тепърва ще корозира все повече и повече вследствие от метежа на Пригожин, смята Марк Галеоти, историк и политолог, сътрудник на лондонския Кралски институт на обединените служби (RUSI) и директор на консултантската фирма Mayak Intelligence.
Макар и не веднага, руснаците ще платят висока цена за милитаризацията на икономиката, предприета от техния президент. При тези условия Путин волю-неволю ще трябва и занапред да разчита на опасни хора като загиналия шеф на "Вагнер", каза Галеоти в интервю за БНР.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков бе категоричен, че не става дума за чистка или кампания в министерството на отбраната, а за рутинна работа на правоохранителните органи срещу корупцията. Вие вярвате ли, че арестите са съвпаднали съвсем случайно по време с преместването на министъра, Сергей Шойгу, на друг пост – в Съвета за сигурност на Руската федерация?
"Със сигурност не е съвпадение. Отстраняването на Шойгу премахна "криша"-та, т.е. протекцията над определени фигури в министерството. В по-общ план, ако разгледаме арестите заедно с назначаването на Андрей Белоусов за министър на отбраната на мястото на Шойгу, те издават една кампания, един опит да се покаже, че армията не представлява чак такова разхищение на държавни средства.
Не става дума, както казват някои, за преврат или опит на ФСБ – Федералната служба за сигурност – да поеме контрола. Това, което става, не е някаква сложна конспирация. Просто за войната се харчат огромни суми и е все по-осезаемо, че голяма част от тези средства се крадат или разхищават. Русия просто не може да си позволи това да продължава. Затова в министерството идва Белоусов, за да осигури по-ефективни разходи, а едновременно с това кампанията срещу корупцията идва да покаже на генералите, че времето, когато можеха да грабят с две ръце, вече приключи. Не става дума за основен ремонт, а само за закърпване на системата".
Защо точно сега обаче? Войната продължава повече от две години. Част от корупционната дейност, за която се говори в обвиненията, е започнала доста по-рано. Защо след толкова време мълчание Следственият комитет и ФСБ бяха активизирани едва сега?
"Вижте, Путин не обича трудните решения. При него има тенденция да ги отлага колкото е възможно по-дълго. Щеше да е наистина трудно да се прави чистка сред военните, докато Шойгу бе начело, поради степента, в която Шойгу бе свързан с много от набелязаните за прочистване. Трябваше да се изчака претекст министърът да бъде сменен и този удобен претекст дойде с преизбирането на Путин, встъпването му в новия мандат и смяната на цялото правителство.
Пред нас е класическият Путин. На него му е нужно доста време, за да се реши на нещо сериозно. Очевидно не иска да допусне прекъсване на нишката на високите етажи в службите за сигурност. Затова някои кадри са несменяеми. Вижте ФСБ – Бортников е вече на 72, болен е, доста наблюдатели очакваха той да си отиде още преди години, но ето че Путин продължава да държи на него. Едва сега, с преместването на Шойгу, се отваря място за по-широка кадрова промяна във военното ведомство".
А защо самият Шойгу бе пощаден?
"Защото Шойгу е приятел. Знаете ли, Путин цени много лоялността. За него Шойгу не е просто някакъв служител. Това е човекът, който се пързаля в отбора му по хокей, който го води на излети в Алтай. Трудно е да се сприятелиш с Путин, но станете ли приятели, той ще се грижи за теб. Мисля си, че затова Шойгу бе пощаден. Преместването му в Съвета за сигурност не беше повишение, но със сигурност не бе и понижение. Той остава между най-висшите придворни."
Нека Ви попитам пак – защо точно сега? Точно когато руската армия започва да печели на бойното поле Путин се заема да пренареди системата. Удачен ли е моментът? Трудно ми е да го разбера …
"Забележете, че досега никой от фронтовите генерали не е засегнат (от чистката). Само лица от висшата йерархия в Москва. Дори генерал Попов отдавна не е начело на оперативно съединение. Така че кампанията във военното министерство не въздейства по никакъв начин (на командването) на фронта. На второ място, времето за маневри е именно когато нещата се развиват добре за теб. Това е моментът, в който можеш да рискуваш леки прекъсвания по командната верига. Много по-рисковано е да почнеш да сменяш командири и началници, когато нещата вървят зле".
Генерал Попов не е от типа на Шамарин и Кузнецов. Той е повече военен, отколкото бюрократ, затова задържането му не се вписва съвсем в матрицата. Мислите ли, че разправата с него е нещо като предупреждение към другите фронтови командири? Да припомним, че миналото лято, след като бе уволнен от командването на 58-ма армия в Запорожието, той обвини публично военното ръководство за значителните жертви, дадени на фронта вследствие от неспособността на началството да предостави средства за противобатарейна борба.
"Не съм сигурен, че е някакво предупреждение. Не бива да преувеличаваме смисъла на този арест. Нека сме наясно: Попов прояви желание да изкаже публично какво се случва, но това не означава задължително, че самият той е честен. Обвиненията срещу него (в кражба на материали за изграждане на фортификационни съоръжения - бел. ред.) могат да се окажат напълно обосновани. Ясно е, че Кремъл иска да види арести – затова спря да сдържа следователите. Има я и тенденцията да се подхвърли на амбразурата някой, който те е раздразнил. Затова подозирам, че тук става дума повече за отмъщение лично срещу Попов, отколкото за някакво общо предупреждение към другите командири".
Корупцията е нещо като двупосочна улица – за да се получи, един трябва да си поиска, но трябва да има и друг, който да му даде рушвет. Не намирате ли за любопитен факта, че сред арестуваните, и въобще сред замесените в тези дела, няма големи играчи от бизнеса?
"Това е така по простата причина, че всичко това поначало е замислено като ограничена кампания. Виждаме в Путиновия режим това, което е характерно за повечето корумпирани режими. Те предприемат акции срещу корупцията, не поради истинско желание за прочистване на системата, а защото искат да отправят някакво политическо послание или за да увеличат ефективността на някой конкретен сектор. Или защото корупцията се е разпростряла вече твърде нашироко и режимът трябва да демонстрира, че прави нещо.
Не мисля, че Путин иска делата да се разпрострат отвъд няколко генерали и бюрократи от военното ведомство. Интересният пример е (Сергей) Чемезов от (държавната промишлена корпорация) "Ростех". Той е един от най-големите проблеми. Очевидно е, че доставчиците от военната промишленост са тези, които дават подкупите и в същото време не успяват да доставят договореното за армията. Но Чемезов също е от другарите на Путин от едно време. За момента поне няма и помен, че те ще бъдат засегнати от следствения комитет. С една дума, наблюдаваме една доста цинична акция. Целта не е да бъде подобрено функционирането на системата като цяло".
Обяснявате, за мен доста убедително, ограничения характер на действията срещу корупцията в министерството на отбраната на Руската федерация. И все пак, не мислите ли, че със случващото се днес Кремъл сам оправдава действията на Евгений Пригожин? Да припомним, че преди да вдигне въоръжения метеж (през юни 2023) Пригожин кастреше безмилостно Шойгу за проблемите, с които чак сега се заема Следственият комитет.
"Да, и именно за това Пригожин бе толкова опасен. Той говореше истината, а няма нещо по-опасно от истината за един режим, който почива върху извъртането и фабрикуването на факти. Следващия месец излиза книга за него, която написах заедно с още един автор. В тази връзка се занимавах дълго време с видеоклиповете и публикациите му в социалните мрежи. И установих с каква шокираща точност през последната си година той описва една все по-акуратна и ярка картина на проблемите в министерството на отбраната. Шойгу поиска да се отърве от него, защото, колкото и противно същество да беше, Пригожин бе много точен анализатор".
И един вид помогна на Путин …
"И да, и не. Не мога да се отърва от мисълта, че по определен начин Пригожин сам отложи отстраняването на Шойгу. Путин не можеше да си позволи (да уволни министъра) и така да стори нещо, с което да оправдае нападките на Пригожин".
Една година след гибелта на Пригожин – и особено след гибелта му – дали Путиновата система не се доказва като по-ефективна от нашата? Имам предвид това, че въпреки всички вътрешни боричкания и проблеми с корупцията, при всичките политически и геополитически грешки, които Путин допусна, днес тази система произвежда в пъти повече боеприпаси от целия Запад, набира много повече войници за месомелачката в Украйна, без да се налага повторна мобилизация, отскубва се доста изкусно от безпрецедентните санкции, на които е подложена. Може би Путин заслужава възхищение …
"Първото, което искам да отбележа, е, че би следвало да се възхищаваме не толкова от самия Путин. Всъщност в системата действат много умни технократи. През годините те са съдействали за спасяването на Русия от кризи в много случаи въпреки, а не благодарение на Путин.
Наистина, руската система се доказа като много по-устойчива, отколкото много от критиците ѝ си мислеха. Глупави бяха твърденията, че санкциите ще повалят Русия за няколко седмици или за няколко месеца. Това никога не е било възможно! Освен това руснаците, по своя си начин, се учат (от грешките си). Правят го може би тромаво и може би не по най-добрия начин, но задоволително. Виждаме, че на бойното поле днес те се показват доста по-ефективни, отколкото в ранните фази на войната.
Не съм твърде убеден дали подобава да се правят директни сравнения между Русия и Запада и изводи от типа "Путин се справя по-добре". Ако бъдем грубо откровени, трябва да кажем, че за нас Украйна е важна много по-малко, отколкото е за Путин. На Запад Украйна е само един от множеството проблеми. В Русия тя е безспорно най-големият и всеобхватен проблем.
Авторитарните режими са способни да съсредоточават ресурсите си в това, което началникът иска да бъде постигнато. Затова наблюдаваме как Русия се превръща във все по-милитаризирана, във воюваща система. Ние на Запад не сме склонни да милитаризираме икономиките си, да влагаме във войната 6-7 процента от брутния вътрешен продукт, че и повече, както прави Руската федерация. Нямаме желание да пращаме сухопътни войски в Украйна. По всички тези причини трябва да отчетем, че не става дума за пряко съревнование между Запада и Москва".
Споменахте за технократите и тяхната роля за спасяването на Русия. Как лица като Белоусов (новия министър на отбраната) и Мантуров (новия първи вицепремиер) пасват на тази категория?
"Това са способни мениджъри на икономиката. Те не са от хората, които определят политиката – хора, които Путин слуша, за да реши какво да прави оттук насетне, а напротив – веднъж щом Путин определи каква да бъде политиката, Белоусов и Мантуров са лицата, които ще се погрижат тя да бъде изпълнена възможно най-ефективно. Мантуров обаче често е асоцииран с Чемезов. Трудно е в този момент да се каже доколко той ще бъде гласът на отбранителната индустрия или този, който ще я принуди да заработи по-ефективно. Белоусов вече показа за какво идва във военното ведомство – първото, което направи, е да назначи за свой заместник висш чиновник от одитната палата. Той ще се погрижи да направи разходите възможно най-продуктивни като зачеркне всички възможности за корупция или дублиране на дейности".
Не трябва ли Западът да се разтревожи поне малко повече за Украйна след това пренареждане с тези хора в руското правителство?
"Мисля, че да. Досега корупцията и неефикасността на руската държава бяха едно от тайните оръжия на Украйна. И ако Белоусов успее да се справи поне отчасти с тези проблеми, всяка рубла, която той ще спести, ще бъде рубла, вложена във военните усилия. Цифрите, с които разполагаме, са много стари, но преди години военната прокуратура говореше, че се крадат 40 процента от средствата от военни поръчки. Ако Белоусов сведе тези проценти до 25, дори само до 30 да ги сведе, ще спести наистина значителни суми, които тогава ще могат да бъдат инвестирани за армията. Именно това трябва да тревожи Украйна.
Освен това, макар за момента Путин да дава признаци, че генерал Валери Герасимов ще остане на поста си, практиката показва, че всеки нов военен министър назначава по свой избор нов началник на генералния щаб. Герасимов е наистина лош командир. Около него има доста по-способни офицери. Затова след известно време, може би до 6 месеца, можем да видим не само министерство на отбраната, функциониращо много по-добре, но и нов началник на генералния щаб, който ще направлява военните операции много по-добре. Това наистина трябва да е притеснително за Украйна".
Ако Москва започне да харчи по-добре, Западът може би ще трябва да помисли на свой ред за по-ефективни мерки за прекъсване на ресурсите, които Русия черпи за войната – повече ограничения за експорта на нефт и природен газ?
"Честно казано, възможностите на Запада си имат предел. Намираме се в невероятно сложна взаимосвързана глобална система. Да, несъмнено има какво още да се направи, за да се ореже руският експорт, преди всичко на петрол. Но, нека отбележим на първо място, че дните, когато петролът представляваше по-голямата част от руския федерален бюджет, са отминали. Второ, за руснаците винаги ще има възможности да изнасят петрол и газ. Няма какво да сторим за това – можем да направим износа по-труден, по-скъп, но купувачите на евтини руски енергоресурси са твърде много.
И колкото повече усилия полагаме да предотвратим тези сделки, толкова по-силна ще е ответната реакция. Говорих наскоро с дипломат от Западна Африка за санкциите и той ги нарече "финансов империализъм", с който Западът се опитва да диктува на суверенни държави какво да правят. Всъщност, не бих могъл да оборя това тълкуване. Не виждам как, а и не съм чул някой да твърди искрено, че можем да намалим драстично притока на средства за руския режим".
Как тогава можем да спрем тази машина, която става все по-ефективна?
"Нека вземем за пример вноса на микрочипове в Русия. Има какво да се направи, за да бъдат блокирани тези търговски вериги. Не можем съвсем да прекъснем притока на микрочипове към Русия, но можем да ги направим по-скъпи. Дори сега руснаците плащат два до три пъти повече за тези продукти. С две думи: можем да увеличим разходите им.
Трябва също така да си дадем сметка, че руснаците не могат да си позволят такива усилия за неопределено време. В момента те черпят от резервите си. Оръжейните им фабрики работят по 24 часа 7 дни в седмицата и в един момент машините им ще почват да се износват до степен, в която няма да могат да внасят резервни части за поправката им. Икономиката им започва да "прегрява". Няма достатъчно работна ръка и отбранителният сектор се съревновава за работници с останалите сектори на стопанството. Няма как това да продължава до без край, без да има последици. Може би още от следващата година натискът върху невоенните сектори ще започне да се увеличава, поради недостига на инвестиции и работници".
Бихте ли споделили малко информация за новата Ви книга, която предстои да излезе? Какво означават възходът и падението на Пригожин за най-новата история на Русия и за близкото ѝ бъдеще?
"Книгата разказва за "Вагнер" и за цялостната кариера на Пригожин. Този разказ подчертава до каква степен Путиновият режим е, както го наричам аз, "ad-hoc-рация". Режимът разчита на опортюнисти като Пригожин, които често вършат нещо не защото така им е наредено, а защото смятат, че така ще задоволят Кремъл. Т.е. има голяма доза предприемачество, което, от една страна, може да бъде много полезно, защото хората, които се надяват да спечелят богатство и власт, работят в същото време и за режима. В същото време обаче това издава държава, която нерядко упражнява само частичен контрол върху системата. Сега виждаме как Путин се опитва да превърне системата в по-централизирана и по-контролирана, но и това си има своята цена и си мисля, че и в бъдеще няма как да не разчита на хора като Пригожин.
Второто, което бих искал да отбележа, е как се стигна до гибелта на Пригожин. В известен смисъл тя бе неизбежна. Но интересното в случая е, че той бе сключил споразумение с Путин. И това бе първият случай – поне първият, за който аз мога да се сетя – при който Путин скъса сделка с вътрешен човек. Да, той може спокойно и едва ли не всеки ден да нарушава международното право и да лъже и извърта, докато го прави. Но неговата система зависи от известно ниво на доверие. Това е система, основана на персонални взаимоотношения – на отношенията на определени лица с президента. Тя почива на увереността на хората, които се споразумяват с президента, че споразумението им ще бъде зачитано. Със смъртта на Пригожин Путин за първи път наруши такова споразумение. Това обстоятелство ще има корозиращ ефект в бъдеще.
На трето и последно място бих отбелязал колко зле всъщност Путин се справи с кризата около Пригожин. Путин управлява чрез принципа "разделяй и владей". Той непрекъснато разиграва различни лица, интереси и фракции едни срещу други, така че да са твърде заети да се боричкат помежду си, за да се обединяват срещу него, и в същото време остава върховният арбитър на споровете им. Този механизъм работи много добре, докато човекът на върха наистина има поглед върху всичко, което се случва. Докато той е способен да прозре кога даден конфликт се превръща в пречка за функционирането на държавата и е в състояние да се справи подобаващо с този конфликт.
Това беше единствената истинска сила на Путин през цялата му кариера. Той бе много добър в управляването на раздорите сред елита. Случаят с Пригожин обаче показа, че Путин губи способностите си. Дали защото остарява и се чувства уморен, дали защото не успява да оцени напълно политическите процеси. Дълго време го предупреждаваха, че конфликтът между Шойгу и Пригожин се превръща в сериозен проблем. По някаква причина обаче той не искаше да се намеси и когато конфликтът най-сетне избухна се съгласи на твърде щедри условия с Пригожин. Толкова щедри, че сметна за нужно да ги зачеркне като го ликвидира. Общо взето, всичко това показа, че Путин може би вече не е толкова добър в балансирането между враждуващите фракции в елита. Това, ако е вярно, тепърва ще му създава проблеми".
Интервюто на Добрин Йотов с Марк Галеоти в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
