Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Около 480 хиляди български избиратели нямат избирателни права в изборите за ЕП"

ЦИК отхвърли твърденията, че е възпрепятствала проверка за досиета на кандидатите за НС и ЕП

Камелия Нейкова: Подготовката на изборите върви спокойно

| Интервю
Камелия Нейкова
Снимка: Савина Спасова

Подготовката на изборите върви спокойно. Това съобщи пред БНР Камелия Нейкова, председател на ЦИК. 

"Организацията е към своя финал. Предстои по места районните избирателни комисии да проведат обученията с членовете на секционни избирателни комисии, а също така да бъдат доставени хартиените бюлетини за гласуване и ролките специализирана хартия за машините.

В решението за възнаграждението на членовете на избирателни комисии предвидихме и допълнително за онези, които участват в обученията, организирани от РИК. Решихме, че финансовият стимул ще ги мотивира да присъстват. Често обаче изпадаме в ситуация, когато едни членове на СИК са участвали в обучението, но в последния момент или се отказват, или се сменят, а в изборния ден отиват лица, които не са подготвени.

Направихме доста материали, които да подмогнат членовете на секционните комисии". 

Тя посочи, че има тестовете за действителност на хартиените бюлетини и допусна, че ако членовете на СИК тренират, няма да допускат грешки при преброяването. Нейкова посочи, че е наличен и интерактивен протокол на СИК. 

"В него могат да се попълнят данните от черновата и да се провери дали излизат контролните суми. Едва след това да попълнят оригинала". 

Нейкова коментира твърдението, че партиите продължават да предлагат дискредитирани хора в комисиите. 

"От една Общинска избирателна комисия има такава информация и такава преписка постъпи в ЦИК. Колегите от Общинската избирателна комисия са гласували против назначаването на тези лица. Единствената възможност пред нас е да препоръчаме на партиите, които са ги предложили, да ги заменят с други. Изпратили сме писма. Изборният кодекс не позволява по наша инициатива да се правят промени в състава на избирателните комисии". 

Хората, които нямат право за гласуват за ЕП, могат да упражнят вота си за местен парламент само на хартия, напомни Камелия Нейкова в предаването "Неделя 150".

"Около 480 хиляди български избиратели нямат избирателни права в изборите за ЕП. Те имат настоящ адрес извън държава членка на ЕС, което ги изпраща в списъка на заличените лица - т.нар. "забранителен списък".

Ако такъв избирател застане пред машината за гласуване, тя не може да прецени избирателните му права. Не се знае как ще постъпи той. В случай, че фигурира в списъка на заличените лица, ще му се предостави само една бюлетина – за народни представители. Ако избирател гласува в избор, за който няма право, това може да изкриви резултатите. Тези избиратели ще бъдат предадени на прокуратурата, като гласували в нарушение на правилата". 

Със зелено мастило са изписани наименованията на партиите за българския парламент, за ЕП са в синьо, напомни още Нейкова.

"За да бъде гласът действителен, избирателят трябва да е отбелязал своя вот в квадратчето с номера на избраната от него партия, коалиция или независим кандидат".

Ако има предпочитания за определен кандидат, може да го отбележи с преференция, която се намира в кръгчетата в дясната част на бюлетината.  

"Пълните кандидатски листи с номера са пред всяка избирателна секция". 

Извън страната няма преферениции - там се гласува само за партии и коалиции, подчерта Камелия Нейкова.

"Българските избиратели, които живеят в страни извън ЕС или в изборния ден се намират в такива, извън дипломатическите и консулските представителства ще могат да упражнят своя вот само за НС. 

Цялата информация се съдържа на сайта на ЦИК. Там могат да бъдат намерени и адресите на секциите извън страната".

Най-много такива ще има в Турция и във Великобритания. Тази година повече секции ще има и в Германия, отбеляза тя. 

Нейкова коментира случая с билборд, довел до санкция от страна на ЦИК, потвърдена и от Върховния административен съд.

"Използват други кандидати без тяхното знание и съгласие. ЦИК прецени, че по начина, по който се представя този агитационен материал, представлява призив за подкрепа на този, от чието име е той и неподкрепа за останалите. Отхвърена беше жалбата срещу това наше решение".

Тя посочи, че всички билбордове, за които е постановено, че има нарушение, трябва да бъдат свалени. 

"Изпратили сме указания на областните управители".

Глобата пък е определена в Изборния кодекс, обясни Нейкова. 

"Решението на ЦИК е да състави акт на кандидата, който е на този агитационен материал. Предстои издаване на наказателно постановление".

Тя даде разяснения и за случая, при който се твърди, че има агитационен материал с изображение, напомнящо българското знаме. 

"ЦИК не уважи тази жалба".

Председателят на ЦИК припомни и друг подобен случай – от президентските избори през 2016 година.

"Когато Върховният административен съд каза, че за да има нарушение на забраната за използване на българското знаме,  то трябва да е по начина, посочен в Закона за държавния печат  - като разположение, форма и разстояние, а не като предположение, внушение или хипотеза.

Когато се твърди, че ЦИК обслужва една или друга политическа формация, нека да се погледнат и съдебните актове". 

Нейкова коментира също и думите на Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, която заяви при участие в предаване на БНР, че за първи път ЦИК не е помогнала в задължителната проверка за принадлежност към някогашните служби - за т.нар. "наличие на досиета" при кандидатите за народни представители и за европейски депутати.

"Ще си позволя да определя това като изкуствено създаден проблем, който не знам защо генерира такова напрежение. ЦИК по никакъв начин не приема, че е възпрепятствала извършването на проверка на тези лица. Ние трябва да предоставим имената на кандидатите и ЕГН, както и направихме. Тъй като този въпрос е от изключително важно обществено значение, ние доста по-рано на интернет страницата си публикувахме имената на кандидатите за членове на ЕП и за народни представители с възможност за търсене по първо име, по презиме, по фамилия, по изборен район, по вид избор, по партия и коалиция, която ги е предложила.

Може би Комисията по досиетата пък трябва да каже защо изисква информация за кандидати, които са извън полето на закона. Това са тези, които са родени след юли 1973 година. В обхвата на проверката се изисват данни за родените преди тази дата.

Напрежението, което се създаде в медийното пространство,  беше и преди да сме отговорили на комисията на писмото, с което повторно ни беше изискана информацията".

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна