Това обясни пред БНР политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.
Според него обаче "има риск под привидната добра идея да регулираме лобизма да започнем да слагаме бариери, да се ограничава достъпът на граждани до властта".
Значително доминират негативните, отрицателни нагласи и коментари към тази дейност, обясни социологът Павел Перпелиев от агенция "Глобал Метрикс", провела проучване по темата. Изследването регистрира високи нива на непознаване на същността на лобизма.
Според 2/3 от анкетираните законово регламентиране на лобистката дейност е необходимо. Основните изтъквани причини са изсветляване на процесите по вземане на решения, антикорупционен характер на мярката и опит за балансирано участие на различни представителства във вземането на решения, посочи социологът.
Публичен регистър на лобистите събира широка подкрепа, отново в лицето на 2/3 от пълнолетното население, уточни Перпелиев.
Изследването индикира тоталното непознаване на концепцията за лобиране, коментира Теодор Славев в предаването "Преди всички".
В концепцията се предвижда регистърът да се поддържа от Сметната палата, каквато практика има единствено във Финландия. Много по-работещо би било да бъде в Народното събрание, каза Славев. Според него е добре да се започне стъпка по стъпка – не с отделен закон, а с промени в отделни закони. Проучването на "Глобал Метрикс" обаче показва нагласа по-скоро за отделно, мащабно регламентиране на лобизма.
Особено с кратките парламенти законодателният брак у нас се увеличава, отчита политологът.
"Най-трудно е да се приемат правила, които самоограничават политиците."
В серия от проучвания по различни теми изкристализира, че дадена тема на проучване не е в дневния ред на гражданите, а политиците я поставят, коментира Павел Перпелиев, като даде пример и с промените в Конституцията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
