Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Привърженик съм на идеята, че ученето не е задължително прерогатив на училището. Повечето хора запомнят най-добре това, което са научили извън училище". Думите са на американския учен в областта на психологията Джон Фoлк.
Той изследва музеите като места за акумулиране на знания.
"Оказва се, че музеите са чудесни лаборатории за учене и обучение. Започнах да градя кариерата си като изследовател на музеите, не заради това, че обичам музеите, но защото смятам, че те са места за учене, където хората имат право на избор и контрол върху това, което ще научат.“
Музеите, като обект в изследванията на Джон Фoлк са свързани с две неща: благосъстоянието за хората, което музеите създадат и действителната икономическа стойност за обществата.
"Проучването се опитва да разбере каква е стойността на музеите, като започва с допускането, че десетки хиляди хора по целия свят ги посещават всяка година. И повечето от тях не са задължени да ходят там, но има някаква причина, поради която отиват. Те мислят, че музеите имат някаква стойност. И изследването се занимава с това как можем да дефинираме и измерим тази стойност".
Фoлк стига до заключението, че основната причина хората да посещават музеи е тяхната фундаментална нужда от благополучие.
"Помислете за това, че ако задоволим основна човешка потребност, която има стойност, то тогава можем да сложим цена на тази стойност. И мотивацията зад това остойностяване е, че механизмът за правене на политики са парите. Политиците и спонсорите управляват пари, поради това трябва да можем определим икономическата стойност на нещо като музейно посещение например.“
Така възниква въпросът какво кара хората да посещават музеите. И отговорът е знанието. Знанието, което музеите съдържат чрез експонатите, които са показани е това, което търсят хората. Но ако един музей не е способен да предаде това знание или конкретен исторически разказ по начин, който да е достъпен за по-широки общности, тогава и посещаемостта е по-ниска и икономическата печалба е по-малка.
"С малко по-големи усилия музеите могат да станат по-достъпни за повече хора и по този начин да бъдат по-полезни за общностите и обществата. Ще ви дам един пример. Той не е най-добрият пример, но е един от последните добри примери. В Саудитска Арабия посетих изложение, наречено "Парфюми от изтока" в Националния музей в Рияд. Ставаше дума за историята на Близкия изток през парфюмите. Но най-интересното за мен беше, че те използват технология, която ти позволява да помиришеш всяка една от съставките на парфюмите. Използвали са листенца от рози и имаш възможност да натиснеш копче, което завъртайки контейнер с розови листенца, разпръсква техния аромат, който може да усетиш. Чрез този тип неща музеите могат да позволят на посетителите да усетят света по начин, който иначе не биха могли.
В България процесът на трансформацията на музеите вече е частично започнал. В Русе преди 15 години правят проучване сред децата каква част от тях са посетили Историческия музей в града. Оказва се, че едва 20% са били в музея. Така общината решава да създаде малка книжка - "Русезнание", с помощта на историци и образователни експерти, в която на достъпен език е описана историята на града. Учителите преминават също през специално обучение в музея, тъй като са задължени да включват в учебната програма за 3 - ти и 4 - ти клас задължително провеждане на занятия в русенския Исторически музей. Така интересът на децата става толкова висок, че те започват да посещават сами музея и да водят своите родители в него.
Академия "Муза" на фондация "Америка за България" също цели да събере различни участници, свързани с музейното дело - историци, дизайнери, архитекти, директори. Като чрез игра участниците преобразяват някоя секция от музея, така че да стане по-интересна за посетителите, разказа Надя Захариева от фондацията.
Вдъхновена от резултатите, които Академия "Муза" постига, Весела Герчева от Нов български университет инициира създаването на нова магистърска програма, която започва от октомври и е посветена на създаването на нови музейни експозиции.
