Ще се стигне ли до прекрояване на политическия модел на Острова? И какъв дял има във всичко това поредният възход на популиста Найджъл Фарадж?
Темата коментира за БНР политическият анализатор на BBC Роб Уотсън.
Дори издания, които стоят вдясно от центъра и открито подкрепят торите, рисуват апокалиптична картина за тях. Незабавно след едно от проучванията - това на "Саванта", което предвещава огромно мнозинство на лейбъристите и погром за консерваторите, "Дейли телеграф" написа в заглавие, че партията на Риши Сунак ще бъде "изметена" от политическата сцена. Ставали сме свидетели обаче как торите успяват да опровергават анкетите. Доколко може да се вярва на всички тези прогнози?
"Би трябвало да вярваме на резултатите от допитванията. Няма съмнение, че консерваторите са в много опасна ситуация. Те са изключително непопулярни и май се насочват към постигане на най-лошите си резултати след Първата световна война. За две неща обаче трябва да сме предпазливи. Първо, анкетите са просто моментна снимка на това, което се случва, и е твърде възможно нещата да се променят до самите избори. И второ, не бива да се залита по крайни прогнози като за "ликвидиране или помитане" на някоя партия."
Ако приемем все пак, че хората излязат и гласуват на 4 юли така, както предричат последните проучвания, това не би ли означавало наистина промяна на политическия пейзаж, защото бихме станали свидетели на повече от 500 депутати на лейбъристите в Камарата на общините и само около 50 на консерваторите?
"Това би било истинско политическо земетресение. Дори и тези прогнози да са само отчасти верни и консерваторите получат по-малко от 150 места в парламента, това ще е загуба от исторически мащаб. Не сме имали правителство с истинско голямо мнозинство от 1997 година, когато Тони Блеър дойде на власт.
Трудно е обаче да се правят точни прогнози и ние политическите журналисти в тази страна трябва да приемем, че съдейки по опитите ни в миналото, талантът ни да пророкуваме бъдещето е безнадежден. Струва си да си припомним, че когато бяхме по-млади журналисти през 1992 година - когато Джон Мейджър спечели с консерваторите - всички водещи политически коментатори твърдяха, че торите ще останат на власт завинаги. Пет години по-късно - заради Тони Блеър - подхванаха друга песен - че лейбъристите ще управляват вечно. А само преди няколко години - през 2019-а, се очакваше Борис Джонсън да остане на власт поне десетилетие. Трябва просто да признаем, че живеем в доста несигурни времена."
Много шум се вдигна напоследък около Найджъл Фарадж. Той оглави партията "Реформирай Обединеното кралство" и това като че ли изведнъж промени обществените нагласи. "Реформаторите" вече са на трето място като политическа сила и дишат във врата на торите. Каква е ролята на "феномена" Фарадж в целия този процес?
"Влизането на Найджъл Фарадж в надпреварата е най-големият кошмар за консерваторите, защото той е политик с харизма. Много хора в тази страна го ненавиждат, обвиняват го за Брекзит и за последвалите проблеми. Има обаче значителна част от населението, което си иска "добрия стар Найджъл". И това е кошмарът за торите - разделят се гласовете вдясно. Това е неговата основна роля - да разцепи десницата. Има обаче и още нещо. Харесвате Фарадж или не, той има уникалния популистки талант да привлича вниманието към конкретни чувствителни теми - на първо място към имиграцията."
Доколко реалистичен е планът на Фарадж първо да стане истинската опозиция на лейбъристите, с уговорката, разбира се, ако те спечелят изборите, и след това след пет години да се кандидатира и да стане премиер на Обединеното кралство? Това, всъщност, е проектът "Реформирай Обединеното кралство".
"Както отбелязах преди малко, ние, политическите журналисти сме ужасно зле в предричането на бъдещето, така че ще бъда много внимателен с отговора на този въпрос. Не мисля, че британската политическа система позволява на по-малките партии да спечелят повече места. Затова не смятам, че "реформаторите" ще станат основна опозиция. Вторият въпрос, който е по-интересен в много аспекти, е какво ще се случи, ако консерваторите претърпят очакваната ужасна загуба. Дали Найджъл Фарадж, "реформаторите", популистките десни партии ще погълнат Консервативната партия, която винаги е била в центъра или дясноцентристка, отколкото изцяло дясна?
Това, според мен, ще бъде най-голямата битка - за душата на Консервативната партия. Фарадж ще участва в нея. И в случай, че торите наистина претърпят огромна загуба, може и да се запитат ако бяха малко по-радикално десни - малко като Фарадж - дали поражението им щеше да бъде по-достойно. А може и Консервативната партия да реши, че това е поредната изборна аномалия във Великобритания и да поеме курс обратно към политическия център. Това ще бъде битката."
Има един интересен момент, който засегнахте. Става дума за това, че колкото и добре да стои в анкетите "Реформирай Обединеното кралство" и да е сигурно, че ще открадне много гласове, най-вече от консерваторите, партията може дори да не вкара свой депутат в парламента. Така поне твърдят експертите по избори на Острова.
"Това се дължи на използваната във Великобритания разновидност на мажоритарната избирателна система, при която във всеки избирателен район печели този, който просто получи повече гласове от конкурентите си. Спомнете си 2015 година - тогавашната "Партия за независимост" на Найджъл Фарадж получи 4-5 милиона гласа, или около 12 процента от вота, но не получи нито едно депутатско място в Камарата на общините."
Слушах след апокалиптичните прогнози за торите Майкъл Гоув - човек успял да се задържи в челото на партията през всички последни години на възход и падения - да казва, че все още има време Консервативната партия да обърне предизборната кампания в своя полза. Не знам доколко това е реалистично, но виждам, че вече се задават въпроси кой би заменил Риши Сунак като лидер на торите?
"По въпроса дали консерваторите могат да се справят по-добре - съдейки по анкетите през изминалите 3 седмици от началото на предизборната кампания, те непрекъснато губят подкрепа. Спадът в рейтинга им е 3 пункта. Нещата за консерваторите наистина изглеждат мрачни и неясни.
След изборите на 4 юли големите въпроси ще са два. Боже мой, какво ще направи новото лейбъристко правителство? Ще бъде ли наистина по-различно от предишното заради макроикономическата политика? Направо ще е невероятно след толкова години управление на консерваторите да видим правителство на друга партия. Вторият въпрос е какво ще се случи с Консервативната партия? Както вече споменахме - ще залитне ли към популисткото дясно или ще се опита да се върне към центъра."
Все пак някакво име за лидер...
"Интересното, когато говорим за име на нов лидер, е колко от по-изявените консерватори все пак ще влязат в парламента. Говори се за хора от дясното крило на партията като Сюела Брейвърман, Кеми Баденок, Робърт Дженрик. Споменават се и имена, които не са достатъчно добре познати дори в самата Великобритания. Големият въпрос е как ще изглежда Консервативната партия, ако бъде пометена на изборите. Коя фракция ще преобладава сред депутатите й в следващия парламент - лявото крило, центърът или радикално десните като Найджъл Фарадж. Това ще остане като изненада за след 4 юли."
