4
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото мегалитно светилище, като най-старите му части са датирани на 12 хиляди години, т.е. 7 хиляди години преди построяването на египетските пирамиди, което превръща това място в най-стария познат религиозен обект. Археологическият обект вече е включен и в списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. От няколко години, близо до разкопките, е изграден и модерен музей.
Истината е, че като археологически обект Гьобекли тепе е познат на учените още от средата на 60-те години на ХХ век. Това, което те обаче не са очаквали, е, че мястото ще се окаже толкова важно. Защото то променя разбиранията ни на какво са били способни хората от ранния неолит, преди откриването на желязото. От 7 години обектът е отворен за посещения, като в същото време археологическите разкопки продължават. "Тук историята се пише в реално време", казват учените и добавят, че едва 5 % от терена е проучен, което означава, че тепърва се очаква да излизат и нови факти, които могат още веднъж да пренапишат познатата ни история.
Ако трябва да си представите къде точно се намира Гьобекли тепе – то е само на двайсетина километра от турския град Шанлъурфа, едва на 60 километра от границата със Сирия. Тепето всъщност не е високо, представлява хълм с височина едва 15-ина метра, разположен на 760 м. надморска височина. Наоколо се простират голи карстови полета, долини и житни ниви и дори в началото на лятото земята тук изглежда напечена от жегата. Това всъщност е районът на Горна Месопотамия – люлката на цивилизацията, както сме учили в училище, тук се простират едни от най-плодородните земи по света.
По думите на туристическият водач Толга Олай, в центъра на култовото място имаме издигнати 20 каменни структури. "Това култово място, което е датирано 7100 години по-рано от създаването пирамидите и 6600 години преди Стоунхендж. И отново, това място е създадено е 6000 години преди изобретяването на писмеността. Но без съмнение тук има история. Гьобекли тепе и всички тези изправени колони, каменни стели и Т-образни фигури ни казват нещо. Не знаем какво точно ни казват, но тук със сигурност има история", казва Олай. Той посочва археологическите разкопки, скрити под огромен купол, който ги пази от климатичните влияния: "Тук виждате и жилищни помещения, които се намират около тази култова зона. В някои от помещенията е имало отвор, откъдето хората са влизали само през покрива", пояснява той.
В музея на Гьобекли тепе са показани процесите – как хората са организирали работата по обработка на камъка, пренасянето му до специално избраното за целта култово място, как са изправяли огромните каменни стели и как са оформили светилището. "Това е изисквало месеци и години обща работа", разказва Олай. Някои от каменни стели са високи около 3 метра. По думите на Толга Олай, централните стели – тези в средата на композицията, са с височина 5 или 6 метра, което означава, че тежат около 10 - 15 тона и повече. Всички каменни стели са изработени от местен камък.
"Виждате образите на дивите животни, издълбани върху камъка. Тук има скорпиони, лъвове, също така лешояди, диви свине", посочва Толга Олай изображенията върху каменните стели. "Всички тези животни са живели в района. И ето изображението върху основната фигура – погледнете лешояда и яйцето. Може би това изображение се отнася до специфичен ритуал. Знаете, че след смъртта се вярва, че душата отива на небето. И така, яйцето може да е символ на душата, която свещената птица отнася на небето. Може би става въпрос за небесно погребение, познато в други краища на света. Но при всички случаи – тук имаме колективно съзнание, тук имаме история, която ни показва колко малко знаем за хората, живели по онова време. Те може да не са имали писменост, но са имали сложна графична система, създавали са храмове, имали са жилища и това е във времето, когато приемаме, че все още не са съществували уседнали племена, а само номади. Но със сигурност, хората, изградили тези храмове, са имали са организация, уседнал начин на живот, а всички тези фигури, които виждате, са имали специално значение за тях. Просто ние все още не знаем със сигурност какво е тяхното значение", разказва Толга Олай.
На снимката – Археологическият обект е отворен за посещения от няколко години, но за да не пречат на работата на археолозите, туристите са ограничени и могат да видят разкопките само отстрани. Над обекта е построен купол, който го предпазва от дъждовете и жегите.
Снимки: Оля Стоянова
