Още в 60 - те години на миналия век американският астроном Карл Сейгън основава нова научна дисциплина – астробиология. Негова е и идеята за създаването на програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Сейгън е известен със своите предположение за това, че на Титан – спътник на Сатурн и на Европа, една от луните на Юпитер под повърхността може да има океани или езера, а в тях разбира се, живот.
Предстои науката да провери или да потвърди тези негови хипотези, въпреки че самият Сейгън си тръгна от този свят твърде рано и няма да стане свидетел на тези открития. Трябва да отбележим обаче, заслугите на този учен в популяризацията на знанията за Космоса, а през ноември тази година ще се навършат и 90 години от неговото рождение.
С днешна дата, къде в Космоса може да има живот – отговор на този въпрос продължава да търси астробиологията. Нейна е и задачата да отговори на въпроса как се е появил животът на Земята. Близо ли са учените до тези отговорите или трябва някой по-напреднала цивилизация да ни разкаже кои сме и че не сме сами.
Разчитаме и на нощния гост да разпали нашето въображение и да попълни знанията ни с най-новото, до което е достигнала науката.
Това е Петър Ефтимов, главен асистент в Биологическия факултет на Софийския университет и съ-ръководител на новата МП Астробиология към СУ "Св.Климент Охридски"
"Човек винаги е бил любопитен - още преди 2500 години, гледайки към необятното и към небето - това, което ни превъзхожда, към това, което ни кара да се чувстваме едновременно малки и незначителни, но и много важни, сподели за "Нощен Хоризонт" Петър Ефтимов.
"А днес хубавото е, че вече можем да правим неща, за които в миналото само сме мечтали. След 1957 година светът вече не е същият, ние сме космически вид. Единственият, който засега познаваме и затова е съвсем естествено да се опитваме да си намерим може би нов дом, друго слънце, ако щете, но то да може да грее и да приютява и нас, и тези, които обичаме, каза още Евтимов.
По думите му ние не случайно търсим точно интелигентен живот, това е естесвен импулс, защото това е страх от изолация и за един разумен вид е добре да не бъде изолиран сам във Вселената, затова и полагаме толкова усилия да търсим друг живот.
Евтимов посочи, че самият термин астробиология е въведен от руски учен - Гаврил Адрианович Тихов, който е астроботаник, той за първи път употребява това съчетание от астрология и биология, а за да се отбележи този негов значим принос, и с работата му по Съветската космическа програма, свързана с ботаниката, на негово име има наречени кратер на Луната, кратер на Марс, и един астерод "Тихов".
Още по темата в звуковия файл.
