"Изобщо не бих била оптимист, че вече излизаме от дъното. Оптимист съм, че можем да излезем от дъното, ако обаче си дадем сметка за реалните проблеми в образователната ни система".
Това коментира пред БНР Ирина Манушева, автор на петиция за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всички етапи.
За нея са странни изявленията на просветното министерство, че имаме много по-добри резултати от предишни години. И подчерта промените в самия формат:
"Тук пропускаме, че тази година за първи път времето за първи модул, който е съставен от 20 задачи, беше увеличено с 25%. Досега имаше 17 задачи със затворени отговори и 3 с отворени в този модул, сега всички бяха със затворени".
По думите ѝ средният резултат за страната е стряскащо нисък:
"Ние почти не можем да преминем над границата от 50%, който е качествената граница за преминат или непреминат изпит. В 14 области 70% от децата не могат да преминат границата от 50%. В 9 области повече от половината деца не успяват да преминат 30-те процента, които собствената ни система залага като граница за среден. Това са резултатите по математика. Нивото в страната е отчайващо спрямо собствените ни критерии".
Според нея усилията не могат да бъдат ефективни, докато системните проблеми в образованието си остават.
В предаването "12+4" Ирина Манушева изказа мнение, че нямаме никакво основание да смятаме, че тези изпити, които се правят през годината, отговарят на каквито и да било научни критерии за надеждност и валидност и да сравняваме резултатите в различни години. Не знаем какво оценяваме с тези изпити, отбеляза тя, като подчерта, че огромна част от децата се готвят за тези изпити извън училище. Тя цитира доклад на Сметна палата, според който 74% от децата в прогимназията ходят на частни уроци.
НВО-тата бяха замислени като инструмент за идентифициране на проблеми, обективно оценяване състоянието на системата и проследяване на ефекта от различни мерки и реформи, припомни Манушева, като уточни обаче, че след това те са се превърнали в инструмент за кандидатстване в гимназия, след което вече е станало невъзможно да служат за тази цел, защото децата започнаха масово да ходят на частни уроци.
"Вече изобщо не е ясно какво точно измерваме и оценяваме", категорична бе тя. И подчерта още, че не се правят и сериозни анализи на резултатите, а се излиза само със статистики.
Според нея сравняването на училищата е изключително опасна тенденция. По думите ѝ "големият ни грях е, че ние не правим нищо, за да подобрим качеството навсякъде, във всички училища". Манушева добави, че това задълбочава и социалните неравенства.
"Носим една солидарна отговорност. Една от основните причини тези проблеми да устояват във времето е, че всеки път ние се опитваме да се спасим поединично и да решим проблема за себе си, за собствените си деца, а не можем да прозрем, че този проблем засяга всички и че трябва всички да изискваме от образователните власти да се пристъпи към една истински смислена и обмислена реформа на това образование".
"Изпитите показват много ясно огромната ножица между училищата и НВО-тата единствено и само способстват за това, защото ние си разпределяме децата не според интересите им, а предимно според резултатите от тези външни оценявания", коментира Ирина Манушева. По думите ѝ дори в търсените училища основните системни проблеми си остават.
Системата трябва да се промени след много сериозен обществен дебат, категорична бе тя. Според петицията трябва да се преосмисли използването на външните оценявания като инструмент за кандидатстване, както и задължителното кандидатстване и профилиране.
Цялото интервю на Снежана Иванова с Ирина Манушева в предаването "12+4" чуйте в звуковия файл.
