ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) подготви първия по рода си в България публичен сравнителен правен анализ и оценка на въздействието във връзка с транспонирането на Директива 2014/24 за обществените поръчки по отношение на частните лечебни заведения в България и наказателната процедура на ЕК срещу България по този повод.
В Lege Artis се включва Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и член на ЕКИП, за да сподели заключенията от анализа.
Повод за публичния сравнителен анализ, по думите на Шарков, са шумните политически битки на тема дали частните болници трябва да провеждат обществени поръчки, или не трябва, както и нерегламентираната наказателна процедура от страна на ЕК спрямо България.
Сравнителният анализ сочи, че в Германия, Австрия и Холандия – страни за пример в икономическо и правно отношение – частните лечебни заведения не провеждат обществени поръчки, заявява Шарков.
На отправеното запитване от страна на ЕКИП, относно аргументацията на идеята частните болници да бъдат вкарани в обхвата на Директивата, ЕК не дава задоволителен отговор, изтъква Шарков и допълва, че България, от своя страна, има аргументи да се бори за изключването на частните заведения от тази директива.
Болниците от частен характер не получават държавно финансиране по смисъла на това, което съдът на ЕС определя. Държавно финансиране, по принципите на европейското право, е такова, при което финансови средства се присъждат без конкретна насрещна престация. Частните болници обаче получават финансиране на базата на извършена вече дейност, подчертава Шарков и допълва, че няма как това да са публично-правни организации, при положение че сами понасят риска от фалит.
По думите на анализатора правното решение частните болници да бъдат обект на Закона за обществените поръчки, би било нонсенс, който разрушава смисъла на частната собственост в България.
Разговорът се пренася в полето на проектите в здравеопазването, предвидени от Плана за възстановяване и устойчивост. Министерството на здравеопазването би трябвало да извърши инвестиции в следните направления – модернизиране на болничните заведения, осъвременяване на психиатричната помощ, обособяване на центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, спешна медицинска помощ по въздух, създаване на национална цифрова платформа за медицинска диагностика и развитие на амбулаторните грижи. По пет от шестте планирани инвестиции няма извършени разходи до момента. Единствено около 31 млн. лв са разходвани за авансови плащания за хеликоптери и наземно оборудване.
Изпълнението на политиките, заложени в плана, по думите на Шарков, се бави драстично поради непостоянния характер на политическия живот в България. Следващият министър на здравеопазването ще има нелеката задача да придвижи голяма част от тези проекти към тяхното реализиране, заявява Шарков.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
