Това обясни в интервю за БНР Борис Редански, собственик на фирма за военни продукти.
"Обикновено се изчислява на базата на т.нар. тротилов еквивалент", уточни той.
Отстоянията зависят от натовареността на даден обект – максималното количество взривно вещество, което би могло да бъде обработвано и съхранявано на даден обект, посочи Редански.
"Не познавам материята на фойерверките като пиротехнически изделия. За боеприпасите, за военната продукция от десетилетия има специални изисквания, когато се изгражда такъв обект. Винаги се търсят дерета, райони естествено отделени от натурата в три посоки – естествени възвишения, препятствия, които биха попречили да се разпространи взривната вълна и да бъде насочена нагоре."
Изграждат се и защитни съоръжения в отделните сгради, така че ако възникне инцидент в една, той да не бъде прехвърлен в друга, допълни Борис Редански.
Той сподели, че вече 4 години има проблем с "фотоволтаична централа, която е изключително близо – на 300-350 метра и почти на 300 градуса обгражда завода".
"Не бих казал, че точната дефиниция е взрив. В пиротехниката взривното вещество е малко, но има съпътстващи елементи, метални прахове. В съчетание с взривни вещества в по-голямо количество се получава взривно горене. За разлика от взрива скоростта на детонацията е в пъти по-малка, но е достатъчно опасна. За мен има предаване на взривното горене от един склад към друг", коментира Редански за случая в Елин Пелин.
Той изрази мнение, че разстоянието между складовете, в които се случиха взривовете и най-близките къщи е малко.
"Тези неща се неглижират до момента, в който се случи трагедия. Нещата потъват в забвение, докато не дойде следващият трагичен случай", обобщи Редански.
"Бизнес се губи, бизнес се създава. Човешкият живот е дар, който не се връща. Институциите би трябвало да спрат да чакат да се случи нещо, за да започнат да обръщат внимание на превенцията."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
